Съдебни решения

Трябва ли понятията „хартиен [носител]“ и „друг траен носител“, съдържащи се в член 10, параграф 1 [във връзка с член 3, буква м)] от Директива 2008/48, да се тълкуват в смисъл, че включват не само текста на (физическия, „hard copy“) документ, подписан от страните по договора, който текст съдържа задължителните елементи (данни), предвидени в член 10, параграф 2, букви а)—х) от тази директива, но и всеки друг документ, който е посочен в този текст и който по силата на вътрешното право е неразделна част от договора (например изготвен от кредитодателя документ, съдържащ „общи договорни условия“, „условия по кредита“, „тарифи“, „погасителен план“), дори сам по себе си този документ да не отговаря на изискването за „писмена форма“ по смисъла на вътрешното право (например когато не е подписан от страните по договора)?
Трябва ли член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/48, във връзка с член 1 от същата, съгласно който тази директива цели пълна хармонизация на съответната област, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изисква всички необходими елементи на договора, посочени в член 10, параграф 2, букви а)—х), да се съдържат в един-единствен документ, който отговаря на изискването за „писмена форма“ по смисъла на националното право (тоест, по принцип, в документ, който е подписан от страните по договора), и която не признава пълно правно действие на договора за потребителски кредит само поради обстоятелството, че част от необходимите елементи не се съдържат в подписания от страните документ, дори когато тези елементи (или част от тях) се съдържат в отделен документ (например изготвен от кредитодателя документ, съдържащ „общи договорни условия“, „условия по кредита“, „тарифи“, „погасителен план“), при което: i) самият писмен договор препраща към този документ; ii) който отговаря на необходимите условия, за да се приеме за част от договора по смисъла на вътрешното право; и iii) по този начин договорът за потребителски кредит отговаря като цяло на изискването да бъде изготвен на „друг траен носител“ по смисъла на член 10, параграф 1 от Директивата?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че изискваната в тази разпоредба информация (по-специално „периодичността на дължимите погасителни вноски“) трябва да е уточнена в условията на конкретния договор (по принцип чрез посочване на точните дати (ден, месец, година) на падежа на отделните вноски), или е достатъчно договорът да съдържа общо препращане към обективно определими критерии, от които да се изведе тази информация (например клауза, че „месечните вноски се плащат най-късно до 15‑о число на календарния месец“, че „първата вноска се плаща не по-късно от един месец след подписването на договора, а всяка следваща вноска — до един месец след плащането на предходната вноска“ или други аналогични формулировки)?
В случай че се приеме за правилно тълкуването, посочено във второто тире на третия въпрос: Трябва ли член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че изискваната в тази разпоредба информация (по-специално „периодичността на дължимите погасителни вноски“) може да се съдържа и в отделен документ, към който препраща договорът, отговарящ на изискването за писмена форма (по смисъла на член 10, параграф 1 от Директивата), но който сам по себе си не е нужно непременно да отговаря на това изискване (тоест, по принцип, не е нужно да бъде подписан от страните по договора; това може да е например изготвен от кредитора документ, съдържащ „общи договорни условия“, „условия по кредита“, „тарифи“, „погасителен план“)?
Как трябва ли да се тълкува член 10, параграф 2, буква и) във връзка с буква з) от Директива 2008/48/ЕО: в смисъл, че срочен договор за кредит, при който погасяването на главницата се извършва чрез плащането на отделни вноски, не трябва към момента на сключването му непременно да определя точно каква част от отделната вноска е предназначена за погасяване на главницата и каква част от нея — за плащане на лихвите и на разходите (или с други думи, договорът не трябва непременно да съдържа подробен погасителен план), а тази информация може да се включи в погасителен план, който кредитодателят да предоставя на кредитополучателя при поискване, или пък в смисъл, че член 10, параграф 2, буква з) гарантира допълнителното право на кредитополучателя да поиска през времето на действие на договора за кредит извлечение от погасителния план към конкретен ден, без обаче това право да освобождава страните по договора от задължението да посочат още в текста на самия договор разбивка на всички предвидени погасителни плащания (дължими на основание на договора за кредит за времето на неговото действие), показваща погасяването на главницата и плащането на лихвите и на другите разходи съгласно конкретните правила на съответния договор?
В случай че се приеме за правилно тълкуването, посочено в първото тире на петия въпрос: Попада ли този въпрос в обхвата на пълната хармонизация, която се цели с Директива 2008/48/ЕО, така че по смисъла на член 22, параграф 1 от същата директива държавата членка да не може да изисква договорът за кредит да определя точно каква част от отделната вноска е предназначена за погасяване на главницата и каква част от нея — за плащане на лихви и други разходи (с други думи, да не може да изисква подробният погасителен план да представлява неразделна част от договора)?
Трябва ли член 1 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно който тази директива цели пълна хармонизация в съответната област, и член 23 от същата директива, съгласно който санкциите трябва да бъдат пропорционални, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на националното право, по силата на която при липса на някои от необходимите елементи на договора за кредит, установени в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, съответният кредит се счита за отпуснат без лихви и без разноски, така че кредитополучателят дължи на кредитора само главницата, която е получил съгласно договора?