Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Комисията да изиска възстановяване на платени суми по договор за безвъзмездна финансова помощ въз основа на одитен доклад, когато бенефициерът твърди, че разходите са допустими?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на възстановяваните суми?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност при издаването на дебитното известие и писмото на Комисията?
Нарушен ли е принципът на добра администрация при действията на Комисията по възстановяване на сумите?
Спазено ли е задължението за мотивиране при издаването на оспорваните актове на Комисията?
Допустимо ли е оспорване на валидността на решението за прихващане, прието от Комисията въз основа на Регламент № 966/2012?
Допустимо ли е изменение на исканията в хода на съдебното производство, когато се отнася до вида на средството за правна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да ограничи обхвата на отмяната само до частта от акта, която е поискано да бъде отменена, когато служебно установи абсолютно основание за отмяна?
Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз пълна отмяна на акта, когато е установен порок в мотивите, дори ако жалбоподателят е поискал само частична отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли за споразумения, решения или практики на организации на производители, на асоциации на организации на производители и на професионални организации, които могат да бъдат квалифицирани като антиконкурентни с оглед на член 101 ДФЕС, да не е приложима предвидената в тази разпоредба забрана единствено поради факта че те могат да бъдат свързани със задачите, възложени на тези организации в рамките на общата организация на съответния пазар, дори когато не попадат в нито една от общите дерогации, предвидени последователно в член 2 от Регламенти № 26 и № 1184/2006 и в член 176 от Регламент № 1234/2007?
При утвърдителен отговор, трябва ли член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007 и член 122, първа алинея от Регламент № 1234/2007, които посочват сред целите на организации на производители и на асоциации на организации на производители стабилизирането на производствените цени и приспособяването на продукцията към търсенето, по-специално по отношение на количеството, да се тълкуват в смисъл, че за практиките на колективно определяне на минимална цена, на съгласуване относно пусканите на пазара количества или на обмен на стратегическа информация, въведени от тези организации или техните асоциации, не се прилага забраната на антиконкурентни споразумения, доколкото тези практики са насочени към осъществяването на тези цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли Директива 2004/38/ЕО и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че когато гражданин на Съюза е упражнил свободата си на движение, премествайки се и пребивавайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, съгласно член 7, параграф 1 или член 16, параграф 1 от тази директива, впоследствие е придобил гражданство на тази държава членка, същевременно запазвайки гражданството си по произход, и няколко години по-късно е сключил брак с гражданин на трета държава, с когото продължава да пребивава на територията на посочената държава членка, последният гражданин има ли право на пребиваване в тази държава членка въз основа на разпоредбите на споменатата директива или на член 21, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е частичното обжалване на член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013, като се приеме, че тази разпоредба е отделима от останалата част на регламента?
Нарушени ли са правото на ефективна съдебна защита по член 47 и принципът на равенство пред закона по член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като се отхвърля жалбата като недопустима поради неотделимостта на член 3 от регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е искане за изменение на жалбата, направено устно в съдебното заседание и отразено в протокола, да се счита за валидно по смисъла на член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, когато езикът на производството е български и текстът на правилника на този език е двусмислен относно формата на искането?
Спазени ли са принципите на състезателност и процесуална справедливост, когато на жалбоподателя не е предоставен допълнителен срок за подаване на писмено искане за изменение на жалбата, след като е узнал за релевантния акт едва в съдебното заседание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Явяват ли се приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, ресурси на държава членка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и следователно представляват ли държавна помощ?
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването и прилагането на второто условие Altmark относно параметрите за изчисляване на компенсацията за обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Какво е естеството на актовете на [Комисията], приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от [Комисията], е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на [Комисията], или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на [Комисията], приети в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице, или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на [Комисията], приет в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнението на това парично задължение спрямо [Комисията] на основание на посочените по-горе регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 3 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че е от изключителната компетентност на съда, образувал производството по несъстоятелност, разглеждането на иска за ангажиране на отговорност срещу приобретателя на част от дейността, придобита в рамките на това производство, за това, че неоснователно се е представил като извършващ изключително разпространение на произвежданите от длъжника артикули?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.