Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Спазени ли са изискванията за административен контрол върху разумността на разходите, представени от бенефициентите, съгласно член 24, параграф 2, буква д) от Регламент № 65/2011?
Пропорционална ли е наложената финансова корекция и спазени ли са изискванията за контрол върху разходите, свързани с приноси в натура под формата на доброволен труд и недвижими имоти?
Извършен ли е надлежно контролът на място относно наличието на оправдателни документи и спазването на правилата за обществени поръчки при изпълнението на финансираните операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Съответстват ли административните проверки на разходите, извършени от бенефициерите, на изискванията за оценка на разумността на разходите по член 24, параграф 2, буква д) от Регламент № 65/2011?
Пропорционална ли е наложената финансова корекция и спазени ли са изискванията за контрол върху разходите, свързани с приноси в натура под формата на доброволен труд и недвижими имоти, съгласно член 24, параграф 2, буква в) от Регламент № 65/2011?
Извършени ли са на място проверки в съответствие с изискванията на член 26, параграф 1, букви а) и д) от Регламент № 65/2011, по отношение на наличието на оправдателни документи и спазването на правилата за обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е орган на трета държава да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на обжалваните актове?
Достоверни и актуални ли са фактите, на които Съветът се е основал при запазването на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства?
Правилно ли е квалифициран характерът на действията на жалбоподателя като терористични по смисъла на правото на Съюза?
Съвместимо ли е приемането на обжалваните актове с принципа на ненамеса в международното право?
Достатъчно ли е взета предвид промяната в положението на жалбоподателя вследствие на изминалото време?
Спазени ли са принципите на зачитане на правото на защита и на ефективна съдебна защита при приемането на обжалваните актове?
Явява ли се липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 16 и 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 да се тълкуват в смисъл, че не допускат пострадалото лице да бъде разпитано отново пред променен съдебен състав, когато съгласно член 511, параграф 2 във връзка с член 525, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (съгласно последователно им тълкуване в практиката на върховните съдилища) една от страните по делото отказва да даде съгласие за прочитане на протоколите от показанията, дадени преди това от същото пострадало лице по същото дело пред друг съдебен състав при спазване на принципа на състезателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава членка, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че предложеното средство за правна защита гарантира на кандидата, че има право да бъде изслушан, че има право да предприема съдебни действия на език на една от държавите членки, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ, покриваща разходите за правно подпомагане и представителство
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, от значение ли е за отговора на този въпрос дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46 национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на съответните физически лица, оправомощава действащите в обществена полза сдружения за защита на интересите на потребителите да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?
В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя извиква съдържание на трето лице и за целта предава на третото лице лични данни, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от Директива 95/46, когато самото то няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?
При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора, така че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?
Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46
Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?
Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от Директива 95/46 в положение като разглежданото в случая?
В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него съдържание на трето лице и съответно създал предпоставките за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от Директива 95/46?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли разпоредбата относно специалната компетентност, съдържаща се в член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […], да се тълкува в смисъл, че съдът на определена държава членка е компетентен като съд по „мястото, където е настъпило […] вредоносното събитие“, ако
– в тази държава членка се намира седалището, основното място на икономическа дейност или центърът на имуществените интереси на ищеца [в главното производство], който твърди, че е претърпял вредата,
– претенциите на ищеца [в главното производство] само срещу един ответник (производител на товарни автомобили), установен в друга държава членка, се основават на нарушение, установено с решение на Европейската комисия съгласно член 101, параграф 1 от [ДФЕС] и изразяващо се в сключването на тайни споразумения за определяне на цени и увеличение на брутните цени в ЕИП, като това решение има и други адресати освен ответника [в главното производство],
– ищецът [в главното производство] е придобил само камиони, произведени от други участващи в картела предприятия,
– няма сведения някоя от срещите, които се приемат за ограничаващи конкуренцията, да е била проведена в държавата [членка] на сезирания съд,
– ищецът [в главното производство] по принцип е придобивал камионите — според него на изкривени цени — в държавата [членка] на сезирания съд и за целта е сключвал договори за лизинг без опция с действащи в тази държава предприятия, но съгласно неговите твърдения е преговарял пряко с дистрибуторите на автомобилите, а лизингодателят е добавял към уговорената от ищеца [в главното производство] цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга, като правото на собственост върху автомобилите е преминавало върху ищеца [в главното производство] при прекратяването на договора за лизинг, след като страните са изпълнили задълженията си по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?
Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.