всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-518/23: NEW Niederrhein Energie und Wasser, Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Трябва ли информацията, която търговецът следва да предостави съгласно член 7, параграф 1 и параграф 4, буква в) от Директива 2005/29 за начина, по който се изчислява цената, при ценообразуване, зависещо от потреблението, да е такава, че клиентът да може самостоятелно да изчисли цената въз основа на информацията, ако знае своето потребление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/23: Slovenská sporiteľňa (Informations dans les contrats de crédit aux consommateurs), Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Трябва ли член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че посочването в договорна клауза по ясен и кратък начин на срока на договора за кредит
– изисква изрично да се посочи продължителността на договора за кредит, например чрез посочване на датите на влизане в сила и изтичане на договора (от … до …), евентуално с използване на календарни единици за време като месеци или години (например за срок от една година), или
– е достатъчно да се предвиди, че потребителят трябва да изчисли срока на договора или да го определи по друг начин въз основа на договорните клаузи, например според броя на месечните вноски или момента на пълното погасяване на кредита?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че посоченият в договор за кредит негов срок съответства на периода, дефиниран като „по време на сделка“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29?
Трябва ли, що се отнася до изразите „по ясен и кратък начин“ и „всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“, член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че:
– допусканията, използвани за изчисляването на ГПР, трябва да бъдат изрично посочени в договора като допускания, използвани за изчисляването на ГПР, или
– потребителят трябва сам да определи релевантните допускания, използвани за изчисляването на ГПР, въз основа на договорните клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/23: Conti 11. Container Schiffahrt II, Съдебно решение от 21 януари 2025 г.

Невалидно ли е изключението от задължението за нотифициране, установено в член 1, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1013/2016], поради нарушение на разпоредбите на Базелската конвенция […], ако изключението освобождава от задължението за нотифициране и такива опасни отпадъци в резултат от авария на борда на кораб, които в съответствие с решение[ Conti 11] следва да се считат за отпадъци по смисъла на тази дерогираща разпоредба?
При отрицателен отговор на [първия въпрос] трябва ли, с оглед на Базелската конвенция […], установеното с член 1, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1013/2016] изключение да се тълкува ограничително в смисъл, че остатъчни вещества в резултат от авария на борда на кораб като разглежданите в главното производство под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, не трябва да се считат за отпадъци, генерирани на борда на кораби по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/23: Região Autónoma da Madeira/Комисия (Zone franche de Madère), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Изопачени ли са фактите и доказателствата от Общия съд при преценката на схемата за държавна помощ в Свободната зона Мадейра?
Допусната ли е грешка при прилагането на правото от Общия съд при анализа на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар?
Допустимо ли е да се изтъква ново основание за първи път едва в производството по обжалване пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/23: Ministarstvo financija (Bourse Erasmus+), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20 и 21 и член 165, параграф 2, второ тире ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013 за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
Трябва ли член 67 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/22: Комисия/Pollinis France, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „въпрос, по който институция все още не е взела решение“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като е прието, че процесът на вземане на решение на Комисията е приключил към момента на приемане на спорните решения?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото при преценката си относно това дали оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на Комисията по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-424/23: DYKA Plastics, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания (например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/23: VB II (Information sur le droit à un nouveau procès), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

1) а)
Чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва ли да се тълкува в смисъл, че ако едно лице е осъдено в негово отсъствие извън хипотезите на ал. 2 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, то при задържането му за изпълнение на това наказание следва да бъде информирано за решението, с което е осъден?
б) Какво е съдържанието за изискването по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] [съдържащо се в израза] „информиране … за решението“ и предполага ли [това изискване] връчване на копие от това решение?
2) а)
Съответна ли е на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] национална правна уредба, която — при разглеждане на наказателно обвинение и постановяване на осъдителен съдебен акт в отсъствието на подсъдимия, извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] — не предвижда никакъв ред и условия да бъде предоставена информация на задочно осъденото лице за правото му на нов процес с негово участие; и по-конкретно такава информация не се предоставя при задържането на задочно осъденото лице?
б) Има ли значение обстоятелството, че националната правна уредба — чл. 423 НПК — предоставя на осъденото в негово отсъствие лице информация за правото му на нов процес — но само след като това лице направи искане за отмяна на тази присъда и за провеждане на нов процес с негово участие, като му я предоставя под формата на съдебен акт, в отговор на това искане?
3) Кой е първият и кой е последният възможен момент, в който съдът следва да формира решението си дали наказателното производство, проведено в отсъствието на подсъдимия, попада извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] и да вземе мерки, така че да гарантира информирането по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от нея?
5) а)
Съдържанието на израза „възможността да обжалва решението“ по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343], визира ли правото на инстанционно обжалване, или се има предвид оспорване на влязъл в сила съдебен акт?
б) Какво следва да е съдържанието на информацията, която съобразно чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва да се предостави на лице, осъдено в негово отсъствие извън условията на ал. 2, за „правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9“ — относно правото да получи такова средство за правна защита, ако оспори задочното си осъждане или относно правото да го поиска, като основателността на това искане ще бъде преценявана в един бъдещ момент?
6) Какво е съдържанието на израза „друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“ в чл. 9, изр. 1 от Директива [2016/343]?
7) Съответен ли е на чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от Директива [2016/343] национален закон — чл. 423 ал. 3 НПК — който изисква личното явяване на задочно осъдения като задължителна предпоставка за разглеждане и уважаване на неговото искане за нов процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/23: Stangalov, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Съответен ли е на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директива 2016/343 национален закон — чл. 423 ал. 1 изр. 2 пр. 1 НПК — съобразно който подсъдим, осъден в негово отсъствие, няма право на нов процес в негово присъствие, ако се е укрил, след като е бил информиран за най-общите елементи от обвинението в досъдебната фаза и именно поради това укриване не е било възможно да бъде уведомен за обвинението в неговата пълнота, за съдебното производство, образувано по това обвинение и за последиците от неявяването му в това съдебно производство; а също така той няма право на нов процес с негово присъствие, ако е защитаван от служебно определен адвокат, без значение, че няма никаква връзка между него и този адвокат?
При отрицателен отговор — чл. 8 от Директива 2016/343 и чл. 47 от Хартата изискват или позволяват на запитващата юрисдикция да откаже да разгледа по същество обвинението против такъв подсъдим и да постанови задочна присъда против него, ако е убедена, въз основа на сигурни сведения, че националната върховна съдебна институция, която има изключителна компетентност да се произнесе по искане от задочно осъден за нов процес в негово присъствие, по главното дело няма да уважи такова искане и няма да възобнови делото, доколкото няма да приложи правилото на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директивата, вместо което ще приложи националния закон и по този начин ще лиши подсъдимия, осъден в негово отсъствие, от правото му да присъства в наказателния процес, гарантирано от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-642/23: Flightright (Compte de fidélité), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че е налице ефективно подписано съгласие на пътника за възстановяването на стойността на билета в пътнически ваучери и кредити, когато самият пътник е създал през уебсайта на авиокомпанията електронна клиентска сметка, по която трябва да се прехвърлят пътническите ваучери и кредитите, без да е потвърдил съгласието си за този начин на възстановяване със саморъчен подпис?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: може ли пътникът да оттегли вече ефективно даденото си съгласие за възстановяване на стойността на билета в пътнически ваучери и кредити и отново да поиска изпълнение чрез изплащане в пари, ако впоследствие авиокомпанията не е заверила клиентската сметка с обещаните пътнически ваучери и кредити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form