всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

DOCUMENT DE TRAVAIL ARRÊT DU TRIBUNAL (troisième chambre) 10 mars 2021 (*) « Marque de l’Union européenne – Demande de marque de l’Union européenne verbale MaxWear – Motif absolu de refus – Absence de caractère distinctif – Article 7, paragraphe 1, sous b), du règlement (UE) 2017/1001 » Dans l’affaire T‑99/20, Golvabia Innovation AB, établie à Anderstorp (Suède), représentée par Me D. Thorbjörnsson, avocat, partie requérante, contre Office de l’Union européenne pour la propriété intellectuelle (EUIPO), représenté par MM. T. von Schantz et J. Crespo Carrillo, en qualité d’agents, partie défenderesse, ayant pour objet un recours formé contre la décision de la première chambre de recours de l’EUIPO du 19 décembre 2019 (affaire R 888/2019-1), concernant une demande d’enregistrement du signe verbal MaxWear comme marque de l’Union européenne, LE TRIBUNAL (troisième chambre), composé de MM. A. M. Collins, président, V. Kreuschitz (rapporteur) et G. De Baere, juges, greffier : M. E. Coulon, vu la requête déposée au greffe du Tribunal le 19 février 2020, vu le mémoire en réponse déposé au greffe du Tribunal le 3 juin 2020, vu la mesure d’organisation de la procédure du 30 novembre 2020 et la réponse de l’EUIPO déposée au greffe du Tribunal le 21 décembre 2020, vu l’absence de demande de fixation d’une audience présentée par les parties dans le délai de trois semaines à compter de la signification de la clôture de la phase écrite de la procédure et ayant décidé, en application de l’article 106, paragraphe 3, du règlement de procédure ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Решение на Общия съд (трети състав) от 10 март 2021 г. — Golvabia Innovation/EUIPO (MaxWear) (Дело T‑99/20) „Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз „MaxWear“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001“ 1. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Понятие — Критерии за преценка (член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. т. 22—25 и 28) 2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марка, лишена от отличителен характер — Словна марка „MaxWear“ (член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. т. 30—33) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2019 г. (преписка R 888/2019‑1) относно заявка за регистрация на словния знак „MaxWear“ като марка на Европейския съюз Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Golvabia Innovation AB да заплати съдебните разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива [2009/147/ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение I към тази директива, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?
Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, букви а)—в) от Директива [92/43/ЕИО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мярка е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?
Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директива [92/43/ЕИО] израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените в третия въпрос равнища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на определението на Общия съд съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Допустимо ли е искане за частична отмяна на решение за преструктуриране, когато оспорваната разпоредба не може да бъде отделена от останалата част на решението, без да се измени неговата същност?
Нарушен ли е принципът на равно третиране на кредиторите от една и съща категория при прилагането на правомощието за обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти, когато се иска отмяна само на преобразуването на определени инструменти на капитала от втори ред?
Нарушено ли е правото на защита поради липса на достъп до офертата на Banco Santander и непредприемане на процесуално-организационни действия от Общия съд?
Допустимо ли е искане за отмяна на оценките и за обезщетение, когато искането за частична отмяна на решението за преструктуриране е недопустимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допускат ли разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в Шенгенската информационна система и в Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
При отрицателен отговор на втория въпрос, какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли предприятие, което пуска на пазара в държавата членка на въвеждане разрешен в държавата членка по произход продукт за растителна защита, да се позовава на издаденото от компетентния орган в държавата членка на въвеждане разрешение за паралелна търговия в полза на друго предприятие, ако на бидоните, в които е опакован продуктът за растителна защита и в които той се пуска на пазара в държавата членка на въвеждане, са посочени и притежателят на разрешението, и предприятието вносител
В случай че съществуват допълнителни изисквания, какви са те?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form