Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?