Приложим ли е член 63 ДФЕС по отношение на национално законодателство като правилата за вътрешногрупови прехвърляния, прилагащо се единствено за групи дружества?
Дори да не може да се приеме, че член 63 ДФЕС е общоприложим по отношение на правилата за вътрешногрупови прехвърляния, може ли все пак да се приеме, че той е приложим:
а) по отношение на движения на капитали от дружество майка, местно лице в държава — членка на ЕС, към дъщерно дружество, местно лице в Швейцария, когато дружеството майка притежава 100 % от дяловете както в местното в Швейцария дъщерно дружество, така и в местното в Обединеното кралство дъщерно дружество, на което е наложено данъчното задължение;
б) по отношение на движение на капитали от местно в Обединеното кралство дъщерно дружество към местно в Швейцария дъщерно дружество, изцяло притежавани от едно и също дружество майка, местно лице в държава — членка на ЕС, при положение че и двете дружества са дружества сестри, а не дружество майка и дъщерно дружество?
Представлява ли законодателство като правилата за вътрешногрупови прехвърляния — водещо до незабавно възникване на данъчно задължение при прехвърляне на активи от местно в Обединеното кралство дружество към местно в Швейцария дружество сестра (неизвършващо търговска дейност в Обединеното кралство чрез постоянен обект), когато и двете дружества са изцяло притежавани дъщерни дружества на общо дружество майка, което е местно лице в друга държава членка, при положение че такова прехвърляне щеше да е данъчно неутрално, ако дружеството сестра също бе местно лице в Обединеното кралство (или извършваше там търговска дейност чрез постоянен обект) — ограничение на свободата на установяване на дружеството майка по член 49 ДФЕС или, ако е относимо, ограничение на свободата на движение на капитали по член 63 ДФЕС?
Ако се приеме, че член 63 ДФЕС е приложим:
а) Представлява ли прехвърлянето на марките и свързаните с тях активи от GL към [швейцарското дружество] срещу насрещна престация, с която се цели да се отрази пазарната стойност на марките, движение на капитали за целите на член 63 ДФЕС?
б) Представляват ли движенията на капитали от [нидерландското] към [швейцарското дружество], което е негово дъщерно дружество и местно лице в Швейцария, преки инвестиции за целите на член 64 ДФЕС?
в) След като е приложим само по отношение на някои видове движение на капитали, може ли член 64 ДФЕС да се приложи при обстоятелства, при които движенията на капитали могат да се окачествят както като преки инвестиции (които са посочени в член 64 ДФЕС), така и като друг вид движение на капитали, което не е посочено в член 64 ДФЕС?
Ако е имало ограничение, като е безспорно, че ограничението по принцип е било обосновано с императивни съображения от обществен интерес (а именно нуждата да се запази балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане), било ли е това ограничение необходимо и пропорционално по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, по-специално когато срещу прехвърлянето на съответния актив данъчнозадълженото лице е реализирало приход, равен на пълната пазарна стойност на актива?
Ако е имало нарушение на свободата на установяване и/или на правото на свободно движение на капитали:
а) Изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка?
б) Ако това е така, изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка до прехвърлянето на активите извън подгрупата, на която местното в друга държава членка дружество е дружество майка (т.е. „по принципа на материализиране“), или възможността за плащане на данъка на вноски (т.е. „по принципа на погасяване във времето“) е пропорционална коригираща мярка?
в) Ако по принцип възможността за плащане на данъка на вноски е годна да бъда пропорционална коригираща мярка:
i) Важи ли това само ако националното право е предвиждало тази възможност към момента на прехвърлянето на активите, или е съвместимо с правото на ЕС такава възможност да бъде осигурена посредством коригираща мярка след настъпване на събитието (а именно националният съд да предостави такава възможност след настъпване на събитието чрез прилагане на съответстващо тълкуване или оставяне на законодателството без приложение)?
ii) Изисква ли правото на ЕС националните съдилища да осигурят коригираща мярка, засягаща във възможно най-малка степен заложената в правото на ЕС съответна свобода, или е достатъчно националните съдилища да осигурят коригираща мярка, която, макар да е пропорционална, се отклонява от съществуващото национално право във възможно най-минимална степен?
iii) Какъв период за вноските е необходим
и
iv) Противоречи ли на правото на ЕС коригираща мярка, включваща погасителен план, в който вноските стават изискуеми преди датата, на която споровете между страните са окончателно решени, т.е. трябва ли падежите на вноските да бъдат за в бъдеще?