Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 4, първа и втора алинея от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява приемането на национална правна уредба, която в случай на претоварена железопътна инфраструктура позволява при разпределяне на капацитета да се вземе предвид интензитетът на използване на тази инфраструктура
Има ли значение в това отношение дали показателят за използване на железопътната инфраструктура е свързан с действителното ѝ използване в миналото или с планираното ѝ използване в периода, през който съответното работно разписание е в сила
Имат ли значение в това отношение членове 45 и 46 от Директива 2012/34, които предоставят широко право на преценка на управителя на инфраструктурата или на органа, вземащ решения за разпределяне на капацитета, при координирането на заявките за капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право
Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от няколко железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?
Следва ли член 45, параграф 2 от Директива 2012/34, съгласно който „[в] процеса на координиране и изготвяне на разписанието управителят на инфраструктура може да даде приоритет на конкретни услуги, но само в случаите по членове 47 и 49“, да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктурата може да приложи националното правило за приоритет и когато тази инфраструктура не е обявена за претоварена
В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС
Консултирането със заявителите обхваща ли проверката дали няколко заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
2) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […], трябва ли член 14, параграф 3 от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
3) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […]: трябва ли член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 2, първа алинея, буква в) от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че то се определя съгласно ad valorem ставка на данъка и специфична ставка на данъка според теглото и броя единици цилиндрични тела от тютюн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 2, точка 14 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, и ако това е така, по какъв начин тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, за да се приложи посочената търговска гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?
4) Може ли държавата членка — зонален докладчик, да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?
5) При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик, да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли изразът „справедливо и обективно обезщетение […] за евентуални разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване“, използван в член 25, параграф 3 от Директива 2014/17/ЕС, да се тълкува в смисъл, че обезщетението включва и пропуснатите ползи на кредитора, по-специално нереализираните заради предсрочното погасяване бъдещи лихви?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съдържа ли правото на Съюза — и по-конкретно член 25, параграф 3 от Директива 2014/17/ЕС — насоки относно изчислението на приходите на кредитора от реинвестирането на предсрочно погасен кредит за недвижим имот за потребители, които приходи следва да се вземат предвид при пропуснатите ползи, и евентуално какви са тези насоки?
По-специално:
a) Трябва ли за целите на изчислението националната правна уредба да отчита начина, по който кредиторът действително използва предсрочно погасената сума?
б) Може ли национална правна уредба да позволи на кредитора да изчисли обезщетението за предсрочното погасяване въз основа на фиктивно реинвестиране в сигурни ценни книжа на капиталовия пазар с падеж, съответстващ на срока на кредита (т.нар. метод на активите и пасивите)?
3) Попада ли в обхвата на член 25 от Директива 2014/17/ЕС и случай, при който потребителят първо прекратява договора за кредит за недвижим имот на основание предвидено от националния законодател право на прекратяване, след което предсрочно погасява кредита пред кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е съдът на Европейския съюз да извършва контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО и правилата на СТО при прилагане на член 2, параграф 7 от основния регламент?
Спазени ли са изискванията за обективна и пълна преценка на уязвимостта на промишлеността на Съюза, включително чрез вземане предвид на данните за най-големия производител в Съюза и на причините за лошите резултати на някои производители?
Спазени ли са правилата за установяване на опасност от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза, включително чрез отчитане на износа на Hangzhou, въздействието на изменението на климата и разликите между синтетичната и естествената винена киселина?
Спазено ли е правото на защита и принципът на добра администрация при предоставянето на информация и мотиви на жалбоподателя в хода на административното производство и мотивирано ли е достатъчно обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Налице ли е изискване заявлението за допускане на жалба до Съда на Европейския съюз да съдържа ясно и конкретно формулиране на правния въпрос, който е от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли твърдяното нарушение на национална правна разпоредба да бъде основание за допускане на жалба от значение за правото на Съюза?
Какви са последиците, ако заявителят не обоснове достатъчно ясно и конкретно значението на повдигнатия правен въпрос за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Най-напред, следва ли понятието за непредвидими обстоятелства като причина за загуби, възникнали при прилагане на режим на отложено плащане по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/118], да се разбира — също както при непреодолима сила — като необичайни и непредвидими, независещи от лицензирания складодържател обстоятелства, които не могат да бъдат избегнати, въпреки че същият е предприел всички предпазни мерки в случая, като обективно е изключена всякаква възможност за контрол от негова страна?
2) Освен това, за да се изключи отговорността при непредвидими обстоятелства, трябва ли да се вземе предвид и ако да, в каква степен, положената грижа за предприемане на предпазните мерки, необходими за избягване на вредоносното събитие?
3) При условията на евентуалност спрямо първите два въпроса, съвместима ли е разпоредба като член 4, алинея 1 от [Декрет № 504/1995], който приравнява на непредвидими обстоятелства и на непреодолима сила леката небрежност (на същото лице или на трети лица), с разпоредбата на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/118], който не посочва други условия, по-конкретно що се отнася до „вината“ на извършителя на деянието или на активното лице?
4) Накрая, може ли изразът, който също се съдържа в член 7, параграф 4[,] „или вследствие на разрешение на компетентните органи на държавата членка“ да се разбира в смисъл, че позволява на държавата членка да въведе друга обща категория (лека вина), която може да повлияе върху определението за освобождаване за потребление в случай на унищожаване или загуба на стоката, или този израз не може да включва подобна клауза, а следва да се разбира като отнасящ се до конкретни случаи, разрешавани всеки поотделно или при всяко положение установени за казуси, определени от обективните им компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е държавна помощ по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС да бъде предоставена само на едно пострадало предприятие, когато и други предприятия са засегнати от същото извънредно събитие?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на помощта и методологията за изчисляване на вредите, причинени на SAS от пандемията от COVID-19?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация чрез предоставянето на помощ само на SAS, а не и на други авиокомпании?
Ограничават ли свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги разпоредбите, по силата на които помощта е предоставена само на SAS?
Длъжна ли е била Комисията да започне официална процедура по разследване поради наличие на сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в спорното решение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е разгледан третият довод на жалбоподателите относно нарушението на правото на собственост чрез активирането на колективните действия (CACs)?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност чрез включването на частни притежатели на гръцки държавни облигации с незначителен дял в преструктурирането на гръцкия публичен дълг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.