Дело C-66/79: Amministrazione delle finanze dello Stato/Salumi, Заключение от 9 януари 1980 г.
a) За целите на член 177 от Договора за ЕИО, когато по отношение на вноса и по отношение на правоотношения, които все още не са определени съгласно собственото им национално право, националните органи на държава са начислили суми, които не е трябвало да начисляват, или, обратно, не са събрали суми, които е трябвало да съберат съгласно приложимите в този сектор разпоредби на Общността, тълкувани впоследствие с решение на Съда на Европейските общности, прилага ли се това решение и по отношение на такива правоотношения в рамките на вътрешната правна система на държавата членка или не, или се прилага при определени ограничения и при определени условия: ако е така, какви са тези ограничения и условия?
б) Също за целите на член 177 от Договора, забранено ли е или изисква ли се от правото на Общността, или е без значение по отношение на него, лицата, засегнати от такива правоотношения, да имат правото по националното право да предявят искове за събиране или възстановяване, въз основа на тълкуването, дадено с решението на Съда на Европейските общности, на дължими, но несъбрани суми или на погрешно платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/79: Комисия/Италия, Съдебно решение от 8 януари 1980 г.
Съвместимо ли е с член 95 от Договора за ЕИО предоставянето на по-благоприятен вътрешен данъчен режим за регенерирани петролни продукти, произведени в Италия, без да се предоставя същото данъчно облекчение на идентични продукти, внесени от други държави членки?
Може ли оправданието за различното данъчно третиране на вносните регенерирани масла да се основава на практически трудности при разграничаването им от масла от първична дестилация, на високата себестойност на регенерираните масла или на целите на Директива 75/439/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/79: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 декември 1979 г.
Може ли държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете по директива на Съвета на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/78: Deverd/Комисия, Съдебно решение от 14 декември 1979 г.
Допустимо ли е отказът от изплащане на надбавката за чуждестранен персонал на длъжностно лице, което е придобило националността на държавата по месторабота чрез брак, но е имало възможност да се откаже от тази националност и не го е направило?
Може ли предходен период на пребиваване в държавата по месторабота, поради предишна служба в институциите на Общността, да се счита за пребиваване извън тази държава по смисъла на правилата за надбавката за чуждестранен персонал?
Възниква ли отговорност на администрацията за вреди, когато тя поправя незаконосъобразна ситуация, като прекратява изплащането на надбавката за чуждестранен персонал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Съдебно решение от 14 декември 1979 г.
1. Дали закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за внос на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, за да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както се демонстрират от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания, свързани с обществения морал или обществения ред, и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противно на член 36?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, означава ли фактът, че забраната за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно, че това представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, в противоречие с изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната за внос може, а забрана като тази за притежание и разпространение не може, да бъде приложена административно от митническите органи, отговарящи за проверката на стоките при вноса, има ли това значение за отговора на петия въпрос?
7. Независимо от горните въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за внос на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и от Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/79: Grosoli, Заключение от 13 декември 1979 г.
Дали националните правила, приети за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2861/77, които водят до предоставяне на достъп до част от квотата на категория лица, които досега са били изключени — важен елемент в системата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2453/76 — са несъвместими с принципа на свободен достъп до националните квоти, който държавите членки трябва да гарантират за всички заинтересовани лица, установени на тяхна територия, или с някоя друга разпоредба на Договора или с друго изискване или обвързващ принцип на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/79: Loebisch/Съвет, Съдебно решение от 13 декември 1979 г.
Може ли броят и статусът на подчинените да бъдат определящи за определянето на длъжностното ниво (степен) на длъжността на длъжностното лице?
Допустимо ли е периодичните доклади за длъжностни лица от дадена степен да се изготвят от старши служител със същата степен?
Нарушава ли се принципът на равнопоставеност, когато една институция класифицира дадена длъжност в по-ниска степен в сравнение с друга институция, която класифицира сходна длъжност в по-висока степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/79: Keffer и Delmelle, Заключение от 13 декември 1979 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент № 121/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на свинско месо и на Регламент № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, както и на регламентите, определящи основната цена за съответните продукти, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да определя максимална търговска надценка за продажба на дребно на свинско, говеждо и телешко месо, изчислена основно върху покупните цени на предходните етапи на търговията и изменяща се според тенденцията на тези цени, при условие че тази надценка е определена на равнище, което не възпрепятства вътрешнообщностната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Заключение от 13 декември 1979 г.
1) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 април 1974 г. по дело 155/73, Sacchi, следва ли член 59 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че забранява всички национални разпоредби, които забраняват предаването на реклами от компании за кабелна телевизия, дори когато остава възможно и законно да се приемат такива реклами по естествен път в зоните на приемане на чуждестранни телевизионни станции, като се има предвид по-специално обстоятелството, че: (a) такива разпоредби биха въвели дискриминация, основана на географското разположение на чуждестранната телевизионна станция, която би могла да предава реклами само в своята зона на естествен прием, като тези зони, поради различната гъстота на населението, могат да представляват много различен интерес от рекламна гледна точка; (b) такива разпоредби биха въвели ограничение, несъразмерно на преследваната цел, тъй като тази цел — забраната на телевизионната реклама — никога не би могла да бъде напълно постигната поради съществуването на зоните на естествен прием
2) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 3 декември 1974 г. по дело 33/74, Van Binsbergen, следва ли членове 59 и 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че имат пряко действие спрямо всички национални разпоредби, доколкото тези разпоредби не създават формална дискриминация срещу лице, предоставящо услуги, на основание неговата националност или място на пребиваване (в настоящия случай, забраната за препредаване на реклами)
3) Забраните, предвидени в член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, отнасят ли се само до тези, които възпрепятстват предоставянето на услуги между граждани, установени в различни държави членки, или включват и забрани върху предоставянето на услуги между граждани, установени в една и съща държава членка, които обаче се отнасят до услуги, чието съдържание произхожда от друга държава членка
4) Ако на първата част на предходния въпрос следва да се отговори утвърдително, съответства ли на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги това, правоприемникът на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в една държава членка да се позовава на своето право, за да попречи на ответника да излъчва този филм в тази държава чрез кабелна телевизия, когато филмът е бил приет от ответника в тази държава след като е бил излъчен в друга държава членка от трето лице с съгласието на първоначалния носител на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.