всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Дело C-84/79: Meyer-Uetze/Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 13 декември 1979 г.

1. Трябва ли изразът „еднаква цена франко местоназначение“ в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели да се тълкува в смисъл, че тази цена трябва да бъде еднаква за всички местоназначения в митническата територия на Общността?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли да се вземе предвид фактът, че еднакви цени франко местоназначение се прилагат само в една държава членка и ако да, по какъв начин?
3. Как следва да се тълкува второто изречение на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели по отношение на изискванията за доказателствата, които трябва да бъдат представени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Заключение от 13 декември 1979 г.

1) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 април 1974 г. по дело 155/73, Sacchi, следва ли член 59 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че забранява всички национални разпоредби, които забраняват предаването на реклами от компании за кабелна телевизия, дори когато остава възможно и законно да се приемат такива реклами по естествен път в зоните на приемане на чуждестранни телевизионни станции, като се има предвид по-специално обстоятелството, че: (a) такива разпоредби биха въвели дискриминация, основана на географското разположение на чуждестранната телевизионна станция, която би могла да предава реклами само в своята зона на естествен прием, като тези зони, поради различната гъстота на населението, могат да представляват много различен интерес от рекламна гледна точка; (b) такива разпоредби биха въвели ограничение, несъразмерно на преследваната цел, тъй като тази цел — забраната на телевизионната реклама — никога не би могла да бъде напълно постигната поради съществуването на зоните на естествен прием
2) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 3 декември 1974 г. по дело 33/74, Van Binsbergen, следва ли членове 59 и 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че имат пряко действие спрямо всички национални разпоредби, доколкото тези разпоредби не създават формална дискриминация срещу лице, предоставящо услуги, на основание неговата националност или място на пребиваване (в настоящия случай, забраната за препредаване на реклами)
3) Забраните, предвидени в член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, отнасят ли се само до тези, които възпрепятстват предоставянето на услуги между граждани, установени в различни държави членки, или включват и забрани върху предоставянето на услуги между граждани, установени в една и съща държава членка, които обаче се отнасят до услуги, чието съдържание произхожда от друга държава членка
4) Ако на първата част на предходния въпрос следва да се отговори утвърдително, съответства ли на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги това, правоприемникът на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в една държава членка да се позовава на своето право, за да попречи на ответника да излъчва този филм в тази държава чрез кабелна телевизия, когато филмът е бил приет от ответника в тази държава след като е бил излъчен в друга държава членка от трето лице с съгласието на първоначалния носител на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-44/79: Hauer/Land Rheinland-Pfalz, Съдебно решение от 13 декември 1979 г.

Трябва ли Регламент № 1162/76 на Съвета от 17 май 1976 година, изменен с регламент № 2776/78 на Съвета от 23 ноември 1978 година, да се тълкува в смисъл, че член 2, параграф 1 от него се прилага и по отношение на тези молби за разрешение за ново засаждане на лози, които вече са били подадени преди влизането в сила на този регламент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос
трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 1162/76 да бъде тълкуван в смисъл, че съдържащата се в него забрана за предоставяне на разрешение за ново засаждане — независимо от изключенията, посочени в член 2, параграф 2 от регламента — има общо приложение, тоест по-специално независимо от въпроса за непригодността на земята, който е уреден в член 1, параграф 1, второ изречение и параграф 2 от Weinwirtschaftsgesetz (германски закон за мерките в областта на лозаро-винарската икономика)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/79: Hans-Otto Wagner/Комисия, Съдебно решение от 12 декември 1979 г.

Допустимо ли е предявяване на иск за обезщетение срещу Европейската общност за вреди, произтичащи от отказ на национален орган да отмени издаден лиценз, когато жалбоподателят не е обжалвал този отказ пред националните съдилища и не е използвал националните правни средства за защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/79: Zelger/Salinitri, Заключение от 11 декември 1979 г.

Достатъчно ли е неформално споразумение, което е валидно съгласно националното — в случая германското — право между търговци по занятие (Vollkaufleute) относно мястото на изпълнение на задължението, което е предмет на производството, за да се обоснове компетентност на съда на това място по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, или способността на такова споразумение да обоснове компетентност зависи от спазването на формата, предвидена в член 17 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/79: Nehlsen, Съдебно решение от 6 декември 1979 г.

Следва ли изразът „превозни средства, които се използват от други публични органи за обществени услуги“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 543/69 на Съвета от 25 март 1969 г., изменен с Регламент № 2827/77 на Съвета от 12 декември 1977 г., да се разбира като обхващащ само превозни средства, които са собственост на или под контрола на публичния орган, или обхваща и превозни средства на частни лица или предприятия, които се използват от тях за обществени услуги от името на публични органи по договор, уреден от частното право (договор за услуги)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен по отношение на включването на превозни средства на частни предприятия: Следва ли превозните средства на частно предприятие, на което публичен орган е възложил изключително извършването на обществени услуги по смисъла на горепосочените разпоредби, да се считат за „в конкуренция с професионални автомобилни превозвачи“ поради това, че публичният орган може да прекрати договора, сключен с избраното частно предприятие, ако друго предприятие предложи използването на своите превозни средства при по-благоприятни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-93/79: Комисия/Италия, Заключение от 6 декември 1979 г.

Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО, изразяващо се в неприемане в установения срок на необходимите мерки за транспониране на Директива 75/410/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно автоматичните непрекъснати тотализиращи везни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/79: Mencarelli/Комисия, Заключение от 6 декември 1979 г.

Неправомерност на отказа за възстановяване на разходите за пансион и издръжка на дете, обучаващо се в пансион, до размера на двойния образователен надбавък
Незаконосъобразност на разпоредбите на член 3 от Общите приложни разпоредби за предоставяне на образователния надбавък, доколкото ограничават обхвата на „действителните разходи за образование“ по член 3 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/78: Misenta/Комисия, Заключение от 6 декември 1979 г.

Незаконосъобразност на системата за възстановяване на разходи за болнични услуги, произтичаща от прилагането на Решение на Комисията № C/2981/74 от 6 ноември 1974 г. (Анекс II, точка 2) и на Изпълнителните разпоредби на Централното бюро за схемата за здравно осигуряване от 5 март 1975 г., доколкото тази система не гарантира възстановяване на 80% от реално направените разходи, както изисква член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, и нарушава принципа на равно третиране на длъжностните лица.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-731/79: B./Парламент, Определение от 5 декември 1979 г.

Допустимо ли е искане за обезпечителни мерки, когато не са налице неотложност и prima facie основания?
Може ли процедурата по инвалидизиране да се спре до приключване на процедурата по установяване на професионално заболяване?
Обосновани ли са опасенията, че едната процедура влияе неблагоприятно върху другата в контекста на съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form