Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Заключение от 13 декември 1979 г.

1) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 април 1974 г. по дело 155/73, Sacchi, следва ли член 59 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че забранява всички национални разпоредби, които забраняват предаването на реклами от компании за кабелна телевизия, дори когато остава възможно и законно да се приемат такива реклами по естествен път в зоните на приемане на чуждестранни телевизионни станции, като се има предвид по-специално обстоятелството, че: (a) такива разпоредби биха въвели дискриминация, основана на географското разположение на чуждестранната телевизионна станция, която би могла да предава реклами само в своята зона на естествен прием, като тези зони, поради различната гъстота на населението, могат да представляват много различен интерес от рекламна гледна точка; (b) такива разпоредби биха въвели ограничение, несъразмерно на преследваната цел, тъй като тази цел — забраната на телевизионната реклама — никога не би могла да бъде напълно постигната поради съществуването на зоните на естествен прием

2) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 3 декември 1974 г. по дело 33/74, Van Binsbergen, следва ли членове 59 и 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че имат пряко действие спрямо всички национални разпоредби, доколкото тези разпоредби не създават формална дискриминация срещу лице, предоставящо услуги, на основание неговата националност или място на пребиваване (в настоящия случай, забраната за препредаване на реклами)

3) Забраните, предвидени в член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, отнасят ли се само до тези, които възпрепятстват предоставянето на услуги между граждани, установени в различни държави членки, или включват и забрани върху предоставянето на услуги между граждани, установени в една и съща държава членка, които обаче се отнасят до услуги, чието съдържание произхожда от друга държава членка

4) Ако на първата част на предходния въпрос следва да се отговори утвърдително, съответства ли на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги това, правоприемникът на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в една държава членка да се позовава на своето право, за да попречи на ответника да излъчва този филм в тази държава чрез кабелна телевизия, когато филмът е бил приет от ответника в тази държава след като е бил излъчен в друга държава членка от трето лице с съгласието на първоначалния носител на правото?