всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Съвместимо ли е с Директива 92/100/ЕИО освобождаването на всички категории публични заведения за отдаване под наем от задължението да изплащат възнаграждение на авторите за публично отдаване под наем?
Може ли държава членка да се позовава на евентуалната незаконосъобразност на директива като основание за неизпълнение на задълженията си по нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Когато държава членка е упражнила правото си на дерогация по член 28, параграф 2, буква а) от Шестата директива чрез националното си законодателство, като е приложила нулева ставка за доставка на определени стоки, но в същото законодателство е определила стоки, които не следва да бъдат включени в обхвата на нулевата ставка („изключени стоки“), препятства ли обстоятелството, че има една-единствена доставка на стоки (заедно с изключените стоки), държавата членка да обложи с ДДС по стандартната ставка доставката на изключените стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Обхваща ли освобождаването от ДДС по член 13Б, буква в) от Шеста директива платения входящ ДДС при придобиване на стоки, предназначени за освободени дейности, или се прилага само при препродажбата на такива стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Обхваща ли освобождението от ДДС по първата част на член 13, част B, буква c) от Шестата директива ДДС, платен при придобиването на стоки, използвани изцяло за дейности, освободени от данък, или се прилага само при последваща продажба на такива стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

1. Длъжен ли е национален съд — доколкото е възможно — да тълкува националното си право в съответствие с директива, която е транспонирана със закъснение в националното право, считано от: (a) момента, в който директивата е влязла в сила, или (b) момента, в който е изтекъл срокът за транспонирането ѝ в националното право без да е извършено транспониране, или (c) момента, в който националната мярка за прилагането ѝ е влязла в сила?
2. Следва ли да се тълкува клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение в смисъл, че, освен причини, свързани с естеството, вида или характеристиките на извършваната работа или други подобни причини, единствено и само фактът, че сключването на срочен договор се изисква от разпоредба на закон или подзаконов акт, може да представлява обективна причина за непрекъснато подновяване или сключване на последователни срочни трудови договори?
3. (a) Съвместима ли е с клауза 5, параграф 1 и 2 от Рамковото споразумение национална разпоредба, по-специално член 5, параграф 4 от Президентски указ № 81/2003, която предвижда, че последователни договори са договорите, сключени между същия работодател и работник при същите или сходни условия на труд, които не са разделени с период, по-дълъг от 20 работни дни?
(b) Може ли клауза 5, параграф 1 и 2 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че трудовото правоотношение между работника и неговия работодател се предполага за безсрочно само когато е изпълнено изискването, предвидено в националното законодателство в член 5, параграф 4 от Президентски указ № 81/2003?
4. Съвместима ли е с принципа на ефективност на правото на Общността и с целта на клауза 5, параграф 1 и 2 във връзка с клауза 1 от Рамковото споразумение забраната, съдържаща се в член 21 от Закон № 2190/1994, за преобразуване на последователни срочни трудови договори в договори за неопределено време, когато тези договори са сключени за покриване на изключителни или сезонни нужди на работодателя, но всъщност са насочени към покриване на неговите постоянни и трайни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1) Дава ли регистрирана търговска марка на нейния притежател правото да забрани транзита на стоки със същия знак?
2) Ако отговорът е положителен: може ли да се вземе предвид обстоятелството, че знакът не се ползва със защита в държавата на местоназначение?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, и независимо от отговора на втория въпрос, следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали стоката, чиято дестинация е държава членка, произхожда от държава членка, асоциирана държава или трета държава
Има ли значение в това отношение дали стоката е произведена в държавата на произход законно или в нарушение на право върху знак, съществуващо там и принадлежащо на притежателя на търговската марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Правомерно ли е възлагането на съдебните разноски на държава членка, чието поведение е довело до оттегляне на жалбата от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на конкуренцията да се прилага „мултипликатор за възпиране“, основан на световния оборот на предприятието, а не само на оборота от засегнатите продукти?
Спазени ли са релевантните критерии при определянето и прилагането на „мултипликатора за възпиране“ спрямо жалбоподателя?
Следва ли при определяне на глобата да се вземат предвид вече наложени глоби и задължения на предприятието в трети държави, за да се избегне двойно санкциониране и да се гарантира пропорционалност?
Нарушени ли са основните права на жалбоподателя на надлежна правна процедура (право на изслушване) при определяне на „мултипликатора за възпиране“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Приложими ли са разпоредбите за разпределяне на съдебните разноски при оттегляне на иска, когато причината за оттеглянето е последващото поведение на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Приложимо ли е принципът non bis in idem в случай на наложени санкции от органите на трети държави за същите факти, за които Комисията налага санкции по правото на конкуренцията на Европейския съюз?
Правилно ли е определен основният размер на глобата, като се вземат предвид критериите за класифициране на предприятията и принципът на равно третиране?
Допустимо ли е увеличението на основния размер на глобата с 25% поради предупреждения по телефона към други предприятия относно предстояща проверка на Комисията?
Спазено ли е изискването за максимален размер на глобата от 10% от общия оборот съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и принципът на равно третиране при определяне на глобата?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя поради ограничен достъп до преписката и непредоставяне на определени документи?
Длъжна ли е Комисията да вземе предвид финансовото състояние и платежоспособността на предприятието при определяне на размера на глобата?
Законосъобразно ли е определена лихвата за забава върху глобата и спазени ли са изискванията за мотивиране на този елемент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form