1. Длъжен ли е национален съд — доколкото е възможно — да тълкува националното си право в съответствие с директива, която е транспонирана със закъснение в националното право, считано от: (a) момента, в който директивата е влязла в сила, или (b) момента, в който е изтекъл срокът за транспонирането ѝ в националното право без да е извършено транспониране, или (c) момента, в който националната мярка за прилагането ѝ е влязла в сила?
2. Следва ли да се тълкува клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение в смисъл, че, освен причини, свързани с естеството, вида или характеристиките на извършваната работа или други подобни причини, единствено и само фактът, че сключването на срочен договор се изисква от разпоредба на закон или подзаконов акт, може да представлява обективна причина за непрекъснато подновяване или сключване на последователни срочни трудови договори?
3. (a) Съвместима ли е с клауза 5, параграф 1 и 2 от Рамковото споразумение национална разпоредба, по-специално член 5, параграф 4 от Президентски указ № 81/2003, която предвижда, че последователни договори са договорите, сключени между същия работодател и работник при същите или сходни условия на труд, които не са разделени с период, по-дълъг от 20 работни дни?
(b) Може ли клауза 5, параграф 1 и 2 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че трудовото правоотношение между работника и неговия работодател се предполага за безсрочно само когато е изпълнено изискването, предвидено в националното законодателство в член 5, параграф 4 от Президентски указ № 81/2003?
4. Съвместима ли е с принципа на ефективност на правото на Общността и с целта на клауза 5, параграф 1 и 2 във връзка с клауза 1 от Рамковото споразумение забраната, съдържаща се в член 21 от Закон № 2190/1994, за преобразуване на последователни срочни трудови договори в договори за неопределено време, когато тези договори са сключени за покриване на изключителни или сезонни нужди на работодателя, но всъщност са насочени към покриване на неговите постоянни и трайни нужди?