всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да преразглежда фактически преценки и доказателства, направени от Общия съд, при обжалване на решения относно регистрация на марки?
Как следва да се прилага принципът на равно третиране и правна сигурност при разглеждането на искания за регистрация на марки по отношение на предходни решения на EUIPO и национални съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Прекрачени ли са границите на съдебния контрол върху фактическата преценка на Общия съд и извършено ли е изопачаване на фактите?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 във връзка със спорните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Изпълнила ли е Ирландия задължението си да гарантира, че всички съществуващи инсталации ще се експлоатират в съответствие с изискванията на Директива 2008/1/ЕО, като издаде необходимите разрешителни или актуализира условията им в срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

При какви условия страна, която прекратява производството, може да бъде осъдена да понесе съдебните разноски по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Какъв следва да е подходът на националния съд при постановяването на решение за присъждане на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил дело в областта на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен с член 10a от Директива 85/337 и член 15a от Директива 96/61?
Как следва да се реши въпросът дали разноските по спора са или не са „възпрепятстващо скъпи“ по смисъла на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, въведена с тези директиви: въз основа на обективни критерии (например като се вземе предвид възможността на „средния“ представител на обществеността да плати евентуалните разноски), въз основа на субективни критерии (като се вземат предвид средствата, с които разполага жалбоподателят в конкретния случай) или пък чрез съчетаване на тези два подхода?
Следва ли това да се преценява изцяло въз основа на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидения от посочените директиви резултат, а именно съответните производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?
При преценката дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не се е отказал да подаде или поддържа жалбата си?
Допустимо ли е i) въззивният съд или ii) по-горна инстанция при последващо обжалване да разреши тези въпроси, като следва различен подход от подхода, който е трябвало да следва първата инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1. Обхваща ли понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от подписания на 23 ноември 1970 г. Допълнителен протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция (наричан по-нататък „Допълнителният протокол“) също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги по член 1, параграф 41 от Допълнителния протокол и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея за срок от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на федералната територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) По силата на принципа на данъчен неутралитет данъчнозадължено лице има ли право в рамките на установения давностен срок да иска възстановяване на погрешно фактуриран и недължим ДДС, когато според националното право доставката, за която е начислен данъкът, е освободена, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на фактурата е неприложим?
2) Общата система на ДДС, както и принципите на неутралност, ефективност и равно третиране противопоставят ли се на отказ на орган по приходите,основан на национална разпоредба, транспонираща чл. 203 от Директива 2006/112, да възстанови на данъчнозадължено лице посочения от него ДДС във фактура, когато този данък поради необлагаемия характер на доставката не е дължим, но е погрешно фактуриран, начислен и платен, при положение че вече с влязъл в сила ревизионен акт, на получателя е отказано правото на данъчен кредит за същата доставка, по съображения че е начислен от доставчика неправомерно?
3) Може ли данъчнозадължено лице да се позове директно на принципите, управляващи общата система на ДДС, и по-конкретно на принципите на данъчен неутралитет и ефективност, за да се противопостави на национална правна уредба или прилагането ѝ от данъчните и съдебните органи, съответно на липсата на такава правна уредба, нарушаващи посочените принципи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) За да задължи ответника да издаде шенгенска виза на жалбоподателя, националният съд трябва ли да формира убеждение съгласно член 21, параграф 1 от Визовия кодекс и да приеме за установено, че жалбоподателят възнамерява да напусне територията на държавите членки преди изтичане на визата, за която кандидатства, или е достатъчно този съд, след като извърши проверката по член 32, параграф 1, буква б) от Визовия кодекс и поради наличието на особени обстоятелства, да няма основателни съмнения за изразеното намерение на жалбоподателя да напусне територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатства?
2) Визовият кодекс установява ли право на издаване на шенгенска виза, което не зависи от самостоятелната преценка на съответния орган, ако са изпълнени условията за влизане и по-специално условията за влизане, предвидени в член 21, параграф 1 от Визовия кодекс, и ако липсват основания за отказ за издаване на виза съгласно член 32, параграф 1 от Визовия кодекс?
3) Визовият кодекс допуска ли национална уредба, според която на основание на Регламент […] № 810/2009 на чужденец може да се издаде виза за транзитно преминаване или планирани престои на територията на шенгенските държави с продължителност не повече от три месеца в рамките на шестмесечен период, считано от датата на първото влизане (шенгенска виза)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Може ли понятието „нормална пенсионна възраст“ по член 11 от Регламент [№ 1257/1999] да се тълкува като „изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ на дадения заявител по смисъла на националното законодателство?
При положителен отговор на първия въпрос, в съответствие ли е с правото на Европейския съюз и с общите принципи на правото на Европейския съюз „нормалната пенсионна възраст“ към момента на прехвърляне на земеделско стопанство да се определя по различен начин за конкретните заявители в зависимост от техния пол и броя на отгледаните от тях деца?
При отрицателен отговор на първия въпрос, какви критерии следва да вземе предвид националният съд при тълкуването на понятието „нормална пенсионна възраст“ към момента на прехвърляне на земеделско стопанство съгласно член 11 от Регламент [№ 1257/1999]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1. В съответствие ли е с Директива [76/207] и с Директива [96/34] разпоредба на национален закон, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която след изтичането на шестседмичния период след раждането и с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, правото на отпуск по майчинство при раждане е първично и самостоятелно право на заетите по трудово правоотношение майки и производно право на заетите по трудово правоотношение бащи, които могат да ползват този отпуск само ако майката също е заета по трудово правоотношение и реши да прехвърли на бащата определена част от този отпуск?
2. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване при раждане, е първично право на майката, а не на бащата, дори след изтичането на шестседмичния период след раждането, с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, така че отпускът може да бъде предоставен на заетия по трудово правоотношение баща само ако майката също е заета по трудово правоотношение?
3. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване, е първично право на заетия по трудово правоотношение осиновител, докато заетият по трудово правоотношение биологичен баща няма лично, самостоятелно и независимо право на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор, а само право, производно на правото на майката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form