Дело C-221/11: Demirkan, Заключение от 11 април 2013 г.

Текст

... рмания)

„Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Член 41, параграф 1от Допълнителния протокол — Клауза „standstill“ — Свободно предоставяне на услуги — Пасивно право на свободно предоставяне на услуги — Безвизов режим за турски граждани — Разпростиране на обхвата на пасивното право на свободно предоставяне на услуги върху частните посещения при роднини“

1. Предоставя ли член 41, параграф 1 от подписания в 1970 г. Допълнителен протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция от 1963 г. (наричан по-нататък „Допълнителният протокол“) закрила и за получателите на услуги? Считам, че това е централният въпрос в настоящото преюдициално запитване.

2. Проблемът е следствие от съприкосновението на две направления в практиката на Съда. Първото се отнася до член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол (т.нар. клауза „standstill“). Тази разпоредба забранява на договарящите страни да въвеждат помежду си нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. В Решение по дело Soysal и Savatli Съдът постановява, че при определени условия, описани по-подробно в конкретното дело, с въвеждането от страна на държавите членки на изискване за визи за турски доставчици на услуги може да се наруши клаузата „standstill“ ( 2 ). Досега ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които Съдът е разглеждал в рамките на клаузата „standstill“, винаги са се отнасяли до дейността на доставчиците на услуги.

3. Второто направление в съдебната практика се отнася до свободното предоставяне на услуги, закриляно съгласно член 56 ДФЕС. След Решение по дело Luisi и Carbone ( 3 ) Съдът поддържа в постоянната си практика становището, ...