Дело C-5/12: Betriu Montull, Заключение от 11 април 2013 г.

1. В съответствие ли е с Директива [76/207] и с Директива [96/34] разпоредба на национален закон, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която след изтичането на шестседмичния период след раждането и с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, правото на отпуск по майчинство при раждане е първично и самостоятелно право на заетите по трудово правоотношение майки и производно право на заетите по трудово правоотношение бащи, които могат да ползват този отпуск само ако майката също е заета по трудово правоотношение и реши да прехвърли на бащата определена част от този отпуск?

2. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване при раждане, е първично право на майката, а не на бащата, дори след изтичането на шестседмичния период след раждането, с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, така че отпускът може да бъде предоставен на заетия по трудово правоотношение баща само ако майката също е заета по трудово правоотношение?

3. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване, е първично право на заетия по трудово правоотношение осиновител, докато заетият по трудово правоотношение биологичен баща няма лично, самостоятелно и независимо право на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор, а само право, производно на правото на майката?