Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Нарушено ли е изискването на член 7, параграф 1, буква е), подточка ii) от Регламент № 207/2009 относно тълкуването на понятието „изключително“ при преценката дали знакът се състои само от форма, необходима за постигане на технически резултат?
Следва ли да се извърши цялостна оценка на марката с оглед на възможността отделните съществени характеристики да изпълняват различни технически функции?
Правилно ли е тълкувано понятието „необходима“ във връзка с формата, необходима за постигане на технически резултат, когато съществуват алтернативни форми?
Дали Бордът на EUIPO е допуснал грешка при анализа на съществените характеристики на знака, включително относно квадратната форма, защитния пластмасов слой, кръглата централна област и разположението на изпъкналостите?
Обосновано ли е заключението, че бежовият цвят не представлява съществена характеристика на спорния знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е регистрацията на фигуративна марка, изобразяваща пластир, когато знакът се състои изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат, съгласно член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009?
Следва ли да се вземат предвид предходни регистрации на същата марка в държави членки или трети страни при преценката за допустимост на регистрацията като марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Явява ли се заявеният словен марка iGrill описателен за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Спазено ли е изискването за еднакво третиране и последователност в практиката на EUIPO при оценката на описателния характер на марки, съдържащи представката „i“?
Притежава ли заявеният марка iGrill достатъчна отличителна способност по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Явява ли се словната марка „iGrill“ описателна за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Спазени ли са принципите на равно третиране и добра администрация при преценката на заявката за марка, като се вземе предвид предходната практика на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Условията за прекратяване на делото при отказ от жалбата и споразумение относно съдебните разноски между страните
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли изискванията за сигурност на доставката, като условие за приспадане на платения данък във връзка с „авансово плащане“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз по дело C‑107/13, Фирин, да се преценяват изцяло обективно, или това трябва да бъде направено от гледната точка на лицето, платилото авансово данъка, в зависимост от обстоятелствата, които са могли да му бъдат известни?
2) Имат ли право държавите членки да предвидят, че връщането на авансовото плащане от страна на доставчика е в еднаква степен условие и за корекцията на дължимия данък, и за корекцията на подлежащия на приспадане данък, като се има предвид, от една страна, обстоятелството, че съгласно член 167 от [Директивата за ДДС] правото на приспадане на ДДС се поражда едновременно с настъпване на изискуемостта на данъчното задължение, а от друга страна, като се отчитат предоставените с член 185, параграф 2, [втора алинея] и член 186 от [тази директива] регулаторни правомощия на държавите членки?
3) Трябва ли данъчната служба, компетентна по отношение на платеца на авансовата сума, да му възстанови данъка върху добавената стойност, при положение че той не може да си върне авансовото плащане от получилото го лице
При утвърдителен отговор, трябва ли това да бъде извършено в производството по установяване на данъчното задължение, или е достатъчно възстановяването на данъка да бъде разпоредено в рамките на отделно производство по съображения за справедливост?
1) Съгласно решение на Съда на Европейския съюз [по дело Фирин, т. 39], не може да се приспада данъкът по авансово плащане, когато се окаже, че към момента на това плащане е несигурно настъпването на данъчното събитие. Следва ли посоченото изискване да се преценява обективно, или това трябва да бъде направено от гледната точка на лицето, платилото авансово данъка, в зависимост от обстоятелствата, които са могли обективно да му бъдат известни?
2) Следва ли решение на Съда на Европейския съюз [по дело Фирин, т. 58], да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на Европейския съюз, за да се направи корекция на подлежащия на приспадане данък от лице, платило авансово данък, начислен в издадена с оглед на доставката на стоки фактура за предстоящо авансово плащане, не е необходимо да бъде върната авансово платената сума, когато в крайна сметка тази доставка не е извършена?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправомощава ли член 186 от Директивата за ДДС, който позволява на държавите членки да определят подробните правила за извършването на корекцията по член 185 от тази директива, държавата членка Федерална република Германия да предвиди в националното си право, че облагаемата основа може да бъде намалявана единствено след връщане на авансово платения данък, като вследствие на това дължимият данък върху оборота и подлежащият на приспадане данък следва да бъдат коригирани едновременно и при едни и същи условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли субсидиарното прилагане на правните норми на държавата на сезирания съд, предвидено в член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. […], да се тълкува в смисъл, че до него се прибягва само ако искът, с който започва производството по делото за издръжка, се предяви в държава, различна от държавата на обичайното място на пребиваване на кредитора?
При отрицателен отговор:
2) Трябва ли член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. […] да се тълкува в смисъл, че изразът „не може да получи издръжка“ обхваща и хипотезите, при които в правото на държавата по предишното място на пребиваване не се предвижда изплащане на издръжка за минало време единствено поради неспазването на определени законови изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Нарушено ли е изискването за правилно определяне на нивото на внимание на релевантната публика при оценката на вероятността от объркване?
Правилно ли е извършено сравнението на знаците от гледна точка на визуалната им прилика?
Обосновано ли е заключението за концептуална идентичност между спорните знаци?
Взето ли е предвид правилно евентуалното слабо отличително качество на по-ранната марка при цялостната оценка на вероятността от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Превишени ли са правомощията на ECHA при налагането на административна такса, която по същество представлява санкция, въпреки че само държавите членки имат компетентност да налагат глоби?
Спазени ли са принципът на правна сигурност и принципът на защита на оправданите правни очаквания, когато ECHA е приложила определението за средно предприятие съгласно правото на ЕС, а не съгласно националното право?
Нарушено ли е правото на добра администрация, като не е дадена възможност на заявителя да коригира грешката си относно размера на предприятието без налагане на административна такса?
Съответства ли размерът на наложената административна такса на принципа на пропорционалност, като не отчита действителните разходи на ECHA по конкретната проверка?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на административната такса въз основа на размера на предприятието, а не на реално извършената работа по проверката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.