Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 203 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е предоставило услуга и е посочило в издадената от него фактура размер на данък върху добавената стойност (ДДС), изчислен въз основа на неправилна ставка, не дължи съгласно тази разпоредба неправилно фактурираната част от ДДС, когато посочената в конкретната фактура услуга е предоставена на данъчно незадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице е предоставило други подобни услуги на други данъчнозадължени лица?
Следва ли за „краен потребител, който не се ползва от право на приспадане на платения по получени доставки ДДС“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 декември 2022 г., Finanzamt Österreich (ДДС, неправилно фактуриран на крайните потребители) (C‑378/21, EU:C:2022:968)], да се счита само данъчно незадължено лице, или понятието включва и данъчнозадължено лице, което използва конкретната услуга само за лични цели (или за други цели, които не дават право на приспадане на платения по получени доставки ДДС) и поради това няма право на приспадане на платения по получени доставки ДДС?
В случай на опростено фактуриране съгласно член 238 от [Директивата за ДДС] по какви критерии следва да се прецени (при всички случаи чрез оценка) за кои фактури данъчнозадълженото лице не дължи неправилно фактурирания размер, тъй като не съществува никакъв риск от загуба на данъчни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допускат ли принципите, установени в член 3 от Директива [2009/28] и член 4 от Директива [2018/2011], национална правна уредба, която в рамките на национална схема за стимулиране предвижда за случаите, в които производителите продават енергия на свободния пазар, тарифа за стимулиране, която гарантира минимална цена, която същевременно е и максимална цена по силата на механизъм за изравняване/възстановяване на сумите, надвишаващи стойността на стимула, ако пазарната цена е по-висока от нея (механизъм на т.нар. „отрицателен стимул“), като освен това механизмът за изравняване се прилага само когато производителят, продаващ енергия на свободния пазар, се ползва от стимула поради регистрация в съответния регистър, но не и когато получава стимула поради участие в тръжна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е правото на добра администрация и задължението за мотивиране по член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз при постановяване на обжалваното решение?
Компетентна ли е Апелативната камара на EUIPO да преценява характера на отличителност на по-ранните марки и правилно ли е извършена цялостната преценка на риска от объркване между спорните марки по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Неспазване на принципа на забрана за връщане при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна
Неспазване на задължението за отчитане на семейния живот и висшия интерес на детето при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност)?
Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Следва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са претърпени нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да са налице просто отрицателни емоции като например неприятности, възмущение, недоволство, притеснение и страх, които сами по себе си са част от общия житейски риск и често от ежедневието
Или за да се приеме, че са претърпени вреди, освен тези емоции е необходимо да са налице неблагоприятни последствия за съответното физическо лице?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че степента на вина на администратора или на обработващия личните данни, респ. на неговите служители, е релевантен критерий при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване?
Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.