4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съществува ли вероятност от объркване между заявената словна марка „CALDEA“ и по-ранната международна словна марка „BALEA“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Сходни ли са разглежданите марки „CALDEA“ и „BALEA“ до степен, която да обоснове отказ на регистрация поради вероятност от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е отказът за регистрация на словна марка, състояща се от рекламен лозунг, поради липса на отличителен характер съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Следва ли за рекламните лозунги да се прилагат специфични критерии при преценката на отличителния характер или те подлежат на същата оценка като останалите марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли с оглед принципа на забрана на дискриминацията между граждани на една държава членка и граждани на друга държава членка (член 18 ДФЕС), с оглед свободното движение на хора в Съюза и изключенията във връзка с него (член 45, параграф 3 ДФЕС) и с оглед свободното предоставяне на услуги и възможните ограничения в това отношение (член 52 ДФЕС и член 62 ДФЕС) правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, която налага като условие за издаването на свидетелство за управление на плавателни съдове пребиваване на територията на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разпространяване“ на защитени с авторско право стоки в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на стоките до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където стоките са защитени с авторско право, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в държавата членка, в която са доставени стоките, или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в търговската дейност“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където е регистрирана марката, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в процеса на търговия“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката на Общността стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държава членка, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „пиратски стоки“ зависи от условието да е налице „публично разпространяване“ на стоките в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на първия въпрос?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „имитирани стоки“ зависи от условието стоките да са използвани „в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на втория и третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е със свободата на установяване (член 49 ДФЕС) национална правна уредба, съгласно която разпоредбите на член 57 от Директива 78/660 относно съдържанието, проверката и обнародването на годишните счетоводни отчети не се прилагат за дружества, регулирани от законодателството на държавата членка, само когато към предприятието майка се прилага законодателството на същата държава членка и то е съставило консолидирания годишен счетоводен отчет на групата съгласно това законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли разпоредбите на Осма директива да се тълкуват в смисъл, че определянето от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка и извършва доставки на електроенергия в друга държава членка, на данъчен представител, регистриран за целите на ДДС в тази втора държава, води до това данъчнозадълженото лице да не може да се позовава на Осма директива в последно посочената държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Достатъчно ли е доказателството, представено от Комисията, за да се установи наличието и продължителността на твърдените картелни нарушения?
Съществува ли законен интерес за Комисията да установи нарушение, което вече е преустановено?
Извършен ли е пълен съдебен контрол върху размера на наложените глоби и спазени ли са релевантните процесуални гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Приложими ли са принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания във връзка с практиката на националната служба по патенти и марки при тълкуване на обхвата на защита на „марка-слоган“ в процедура за регистрация на марка на Европейския съюз?
Следва ли EUIPO служебно да отчита и прилага особеностите на националното право относно обхвата на защита на по-ранни национални марки при проведена опозиция, когато липсват достатъчно индикации във връзка със съответното национално право?
Достатъчна ли е идентичността или сходството между стоките и услугите, обхванати от по-ранната и заявената марка, за да се приеме наличие на риск от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Задължена ли е Европейската комисия да възобнови производството срещу предприятие, което не е изпълнило ангажиментите, превърнати в задължителни с решение по член 9 от Регламент № 1/2003, и да му наложи глоба или периодична имуществена санкция?
Длъжна ли е Европейската комисия при установено неспазване на ангажиментите да оттегли или отмени решението относно ангажиментите по член 9 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Тълкуване на разпоредбите на Шеста директива относно възможността да се откаже право на приспадане на ДДС на данъчно задължено лице въз основа на измами или нередности, извършени от издателя на фактурата, когато липсват обективни доказателства, че получателят е знаел или е трябвало да знае за участието в измамата.
Обхватът на задълженията на данъчно задълженото лице във връзка с проверките, които то трябва да извърши по отношение на доставчика с цел упражняване на правото на приспадане на ДДС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.