4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-96/08: CIBA, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
С оглед на посочената в членове 43 ЕО и 48 ЕО свобода на установяване може ли да бъде предмет на критика разпоредба, по силата на която търговско дружество, чието седалище се намира в Унгария, е длъжно да плаща вноска за професионално обучение дори в хипотезата, в която то наема работници и служители в клон в чужбина и плаща данъци и вноски, дължими на основание на тези трудовоправни отношения в държавата, в която се намира клонът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/08: E. Friz, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защитата на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, да се тълкува в смисъл, че се прилага за договор, сключен при обстоятелства като разглежданите по главното производство, който се отнася до участието на потребител в договорен фонд за недвижими имоти от затворен тип, учреден като гражданско дружество, когато приоритетно целта на това участие не е членството в дружеството, а да се направи финансова инвестиция?
Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 85/577/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска национално правило, съгласно което в случай на отказ от участие в договорен фонд за недвижими имоти от затворен тип, учреден като гражданско дружество, придобито в резултат от непоискано посещение в дома, потребителят може да предяви срещу това дружество правото да получи нетни ликвидационни активи, определено по размер в зависимост от стойността на неговото участие към датата на оттеглянето му от този фонд, като по този начин евентуално получи връщане на сума, по-малка от своята вноска, или бъде задължен да участва в загубите на посочения договорен фонд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/08: Heinrich Heine, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
Трябва ли разпоредбите на член 6, параграф 1, първа алинея, второ изречение и на член 6, параграф 2 от Директива 97/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която разходите за изпращане на стоките могат да се фактурират на потребителя дори когато той е упражнил правото си на отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/08: Wall, Съдебно решение от 13 април 2010 г.
Изискват ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация на основание гражданство, прогласени в членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, при намерение да се измени концесионен договор за услуги — включително промяна на конкретен, посочен в хода на процедурата подизпълнител — ново отваряне за конкуренция на преговорите по този въпрос, като се осигури подходящо равнище на публичност, и евентуално в съответствие с какви правила трябва да се осъществи подобно отваряне?
Трябва ли предприятие концесионер с характеристики като тези на FES да изпълнява задължението за прозрачност, произтичащо от членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и от принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация на основание гражданство, когато сключва договор във връзка с услуги, попадащи в предмета на предоставената му от публичния орган концесия?
Изискват ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация на основание гражданство, прогласени в членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, националните органи да прекратят договор, сключен при неизпълнение на посоченото задължение за прозрачност, и националните юрисдикции да признаят правото в полза на участника, чиято оферта не е приета, да се издаде разпореждане, за да се предотврати предстоящо неизпълнение на това задължение или да се преустанови такова неизпълнение, което вече е налице, и може ли да се приеме, че това задължение е част от обичайното право на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/09: Eis.de, Определение от 26 март 2010 г.
Правоима ли притежателят на марка да забрани използването на идентичен знак като ключова дума за реклама на идентични стоки или услуги в интернет, когато рекламата не позволява ясно разграничаване на произхода на тези стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/08: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 март 2010 г.
Нарушено ли е задължението на Кралство Испания да изготви в разумен срок планове за извънредни ситуации извън предприятието за всички предприятия, попадащи в обхвата на член 9 от Директива 96/82/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/08: BergSpechte, Съдебно решение от 25 март 2010 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че дадена марка се използва по определен запазен за притежателя на марката начин, когато марката или сходен с нея знак (например част от дума от словна фигуративна марка) се впише в търсачка като кeyword (ключова дума) и след това при задаването на марката или на сходния с марката знак като дума за търсене в посочената търсачка, в полето на екрана се появява реклама за идентични или сходни стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Нарушени ли са изключителните права на притежателя на марката при използване на идентична с марката дума за търсене с цел рекламиране на идентични стоки или услуги, независимо от това дали рекламата се появява в списъка с намерени търсения или в отделна рубрика с реклами, както и дали тя е визуализирана като „спонсорирана връзка“?
б) Следва ли при използването на идентичен с марката знак за сходни стоки или услуги или при използването на сходен с марката знак за идентични или сходни стоки или услуги да се изключи вероятността от объркване, когато рекламата се визуализира като „спонсорирана връзка“ и/или не се появява в списъка с намерени търсения, а в отделна рубрика с реклами?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/08: Helmut Müller, Съдебно решение от 25 март 2010 г.
Изисква ли понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 строителните работи да се извършват фактически или физически за възлагащия орган и в негов пряк икономически интерес, или е достатъчно с тях да се задоволява определена обществена цел като урбанистичното развитие на част от населено място?
Доколкото понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не позволява да не се вземе предвид елементът на придобиване, може ли съгласно втората визирана в тази разпоредба хипотеза да се допусне, че такова придобиване е налице, когато строителството трябва да задоволи определена обществена цел за възлагащия орган (например във връзка с урбанистичното развитие на част от населеното място) и когато договорът предоставя на възлагащия орган правомощието да гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще се реализира за тази цел?
В първата или във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи
Необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?
В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят да е задължен да извърши строителните работи, или те да представляват предмета на поръчката?
Понятието за обществена поръчка за строителство по смисъла на третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 включва ли поръчките, чрез които — посредством уточнените от възлагащия орган изисквания — трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които (по силата на договора) на възлагащия орган същевременно се предоставя правомощието (в негов собствен непряк интерес) да гарантира, че строежът действително може да бъде предназначен за задоволяването на определената обществена цел?
Може ли да се говори за „изисквания на възлагащия орган“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?
Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, когато концесионерът е или ще стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или когато концесията е предоставена за неограничен срок?
Намира ли Директива 2004/18 приложение (като последица от което за възлагащия орган възниква задължението да започне процедура за възлагане на поръчката), когато продажбата на земята от трето лице и възлагането на обществена поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е била възложена, но към този момент възлагащият орган е имал намерението да възложи такава поръчка?
Следва ли различните, но взаимно свързани сделки за отчуждаване на земята и [за възлагане] на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато това възлагане се е предвиждало към момента на сключването на договора за продажба на земята и заинтересованите лица съзнателно са създали тясна връзка от материална и евентуално хронологическа гледна точка между различните договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/09: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 25 март 2010 г.
Допустимо ли е освобождаването от ДДС на предоставянето на персонал в социално-културния, здравния и образователния сектор, включително в рамките на насърчаването на трудовата мобилност, съгласно член 132 от Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с член 13 от Директива 2006/112/ЕО третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица при предоставяне на персонал на „еврорегиони“ и в рамките на насърчаването на трудовата мобилност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/08: Google France и Google, Съдебно решение от 23 март 2010 г.
Следва ли член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104 и член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на трето лице да визуализира или да възлага визуализирането на съобщение за стоки или услуги, идентични или подобни на тези, за които е регистрирана посочената марка, изхождайки от ключова дума, идентична или подобна на тази марка, която това трето лице е избрало или съхранило в рамките на услугата по каталогизиране в интернет без съгласието на посочения притежател?
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка с добра репутация, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, използва този знак по начин, който притежателят на посочената марка има право да забрани?
Следва ли член 14 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че услуга по каталогизиране в интернет представлява услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на предоставена от рекламодателя информация, така че тези данни да се съхраняват по смисъла на този член и следователно от разпространителя на услугата по каталогизиране да не може да се търси отговорност, преди той да е бил информиран за незаконното поведение на посочения рекламодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.