всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-386/23: Novel Nutriology, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Допускат ли се растителни („ботанически“) субстанции да се рекламират със здравни претенции (член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006) или с позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие (член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006), без тези претенции да са разрешени в съответствие с посочения регламент и да са включени в списъка на разрешените претенции по членове 13 и 14 от същия регламент (член 10, параграф 1 от Регламента) или без това позоваване да е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по член 13 или член 14 от същия регламент (член 10, параграф 3 от Регламента), преди да е приключила оценката на [ЕОБХ] и Комисията да се е произнесла относно включването на заявените претенции за „ботанически“ субстанции в списъците на Общността по членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че държава членка, която в продължение на няколко седмици не е гарантирала достъпа на кандидат за международна закрила до предвидените в Директива 2013/33 материални условия на приемане, може да бъде освободена от отговорността си съгласно правото на Съюза, като се позове на временното изчерпване на възможностите за настаняване, с които кандидатите за международна закрила обичайно разполагат на нейна територия, поради навлизането на граждани на трети страни, търсещи временна или международна закрила, което с оглед на значителния си и внезапен характер е било непредвидимо и непреодолимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-630/23: AxFina Hungary (Subsistance du contrat), Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Правилно ли е изразът „[договорът] може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че потребителски договор в чуждестранна валута може да се изпълнява и без договорна клауза, която се отнася до основната престация по договора и поставя валутния риск без ограничение в тежест на потребителя, като се има предвид, че правото на държавата членка урежда с императивни законови разпоредби механизма за конвертиране на валута?
Съвместима ли е с член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 съдебна практика на държава членка (основана на тълкуване на правото на държавата членка в светлината на тази директива и съобразно тълкувателните принципи, установени от Съда на Европейския съюз), съгласно която с оглед на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване
a) се разпорежда възстановяване на потребителя (или приключване на сметките в негова полза) на сумите, които кредиторът е събрал на основание на обявената за неравноправна клауза, но това разпореждане не е в рамките на restitutio in integrum, тъй като специална разпоредба от националното право изключва тази евентуална правна последица от недействителността, нито се прилагат самостоятелно правилата за неоснователното обогатяване, тъй като по отношение на недействителността на договора националното право не предвижда тази правна последица, а потребителят се освобождава от особено неблагоприятните за него последици и в същото време се възстановява равнопоставеността между страните по договора чрез прилагането на основната правна последица, която правото на държавата членка предвижда по отношение на недействителността, а именно обявяването на договора за действителен по такъв начин, че неравноправните клаузи да не налагат никакво задължение на посочения потребител, а останалите елементи (които не са неравноправни) (в т.ч. договорните лихви и други разходи) да продължат да обвързват страните при същите условия;
б) в случай че не е възможно договорът да бъде обявен за действителен, като правни последици от недействителността се определят обявяването — за целите на приключването на сметките — на договора за произвеждащ правно действие до постановяване на съдебното решение и приключването на сметките между страните чрез прилагане на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване?
Може ли при определянето на правните последици от недействителен поради изложената причина договор да се остави без приложение нормативна разпоредба на държавата членка, която е влязла в сила впоследствие и въвежда за в бъдеще задължително конвертиране в унгарски форинти, тъй като вследствие на фиксирането на обменния курс посочената разпоредба поставя определена част от валутния риск в тежест на потребителя, който поради неравноправната договорна клауза би трябвало да бъде освободен изцяло от този риск?
В случай че съгласно правото на Съюза не е възможно да се определят правните последици от недействителността нито чрез обявяването на договора за действителен, нито чрез обявяването му за произвеждащ временно правно действие, какви са правните последици и съответната съдебна практика, на която се основават, които следователно следва да се определят contra legem, независимо от правната уредба на държавата членка относно правните последици и чрез позоваване единствено на правото на Съюза, като се има предвид, че Директива 93/13 не урежда правните последици от недействителността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/24: St. Kliment Ohridski Primary Private School, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че обхваща родител, който е сключил договор за обучение с частно училище, с предмет обучение в задължителен етап на образование на своите деца, когато училището е регистрирано като търговско дружество, и/или ученик, който се обучава в задължителен етап от образование в частно училище, съгласно сключен договор за обучение срещу заплащане между родител и частното училище, което е регистриран търговец?
Следва ли понятието „договор за услуга“ по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че обхваща договор за обучение на ученици в задължителен етап от образование, сключен между родител и частно училище, което е регистриран търговец, съгласно който договор финансирането се осъществява от родителя чрез заплащане на такси за обучение?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че ученикът или неговият родител може да бъде освободен от заплащане на таксата за обучение, когато не е поискал да се обучава по учебен предмет или не е доволен от преподаването му, и този учебен предмет е задължителен съгласно държавните образователни стандарти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/24: Galte, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95 във връзка с член 18 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува задължение да се вземе предвид вече изтърпяното от съответното лице наказание, помилването или амнистирането му или друго обстоятелство от подобен характер, когато се преценява дали действията на това лице, което иначе отговаря на критериите за предоставяне на статут на бежанец, са обхванати от основанието за изключване от кръга на бежанците, предвидено в този член 12, параграф 2, буква б)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/24: Celní jednatelství Zelinka, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Трябва ли понятието „неоснователно“ в член 116, параграф 7 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение става отново изискуемо само ако възстановяването на митата е в резултат на непреднамерено действие на митническия орган, или по смисъла на разглежданата разпоредба това понятие може да се разбира и като неправилна преценка на митническия орган относно тарифното класиране на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/24: Ayuntamiento de Humanes de Madrid, Определение от 28 април 2025 г.

Могат ли държавите членки да изключат определени категории вземания, включително публичноправни вземания, от опрощаване на дългове по член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 и при какви условия?
Достатъчно ли е мотивите за изключване на определени категории вземания да се съдържат в мотивите, преамбюла или други релевантни разпоредби на националното законодателство, ако са спазени формалните изисквания на националната правна система?
Съвместимо ли е с Директивата общото изключване на опрощаването на публичноправни вземания, когато то не е надлежно обосновано или липсва каквато и да е обосновка в националната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/23: Alcampo и др., Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че пенсията за трайна неработоспособност вследствие на трудова злополука се изчислява въз основа на действително получаваното от работника възнаграждение към датата на злополуката, включително що се отнася до работник, който към тази дата се ползва от схема за намаляване на работното време за отглеждане на дете, в положение, при което групата на работниците, които се ползват от такава схема, се състои предимно от жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/23: Amilla, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12021222324535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form