4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-515/23: Комисия/Италия (Traitement des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 27 март 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 27 март 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271/ЕИО — Членове 4, 5 и 10 — Замърсяване на чувствителни зони — Пречиствателни станции за градски отпадъчни води — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение на това решение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Парични наказания — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума“ По дело C‑515/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 10 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano, ищец, срещу Италианска република, представлявана от G. Palmieri, подпомагана от M. Di Benedetto, M. Russo и F. Severi, avvocati dello Stato, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, и I. Ziemele, съдии, генерален адвокат: T. Ćapeta, секретар: G. Chiapponi, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2024 г., предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда: – да признае за установено, че като не е приела всички мерки, необходими за изпълнението на решение от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C‑85/13, наричано по-нататък решение C‑85/13, EU:C:2014:251), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/24: Amozov, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Следва ли съображение15 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика, според която международната компетентност на съдилищата, които разглеждат искове за издръжка на лица, които обичайно пребивават в трета страна (в случая Канада), се определят по реда на националното право, а не на Регламента?
Следва ли чл. 3 и чл. 8 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкуват в смисъл, че допуска[т] национална съдебна практика, според която понятието „иск за издръжка“ не включва иск за намаляване на издръжка, като приема[, че] разпоредбите на чл. 3—6 от Регламента се прилагат само за искове за търсене на издръжка?
Следва ли чл. 6 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че понятието „общо гражданство“ се прилага и в случай, когато една или повече от страните имат двойно гражданство, или се прилага само в случаите на пълна идентичност на гражданствата?
Следва ли чл. 7 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска по претенции за намаляване на издръжка по иск на длъжника да се разглеждат като „изключителен случай“, когато взискателят за издръжка има обичайно местопребиваване в трета държава и няма друга връзка със Съюза освен гражданството си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/23: Laghman, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, срещу когото е насочено кръвно отмъщение в държавата му на произход поради принадлежността му към семейство, участващо в имуществен спор, може само на това основание да се счита за принадлежащ към „определена социална група“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/23: Arce, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита на правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от [Директива 93/13] разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83], когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/24: Porcellino Grasso, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна, и дали съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са релевантни в това отношение?
Изисква ли принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза в ситуация като разглежданата румънската държава да изплаща на бенефициерите по мярка 215 помощта в размера, предвиден в Решение за изпълнение C(2012) 3529, за целия срок на техните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/23: Унгария/Комисия (Double financement pour les surfaces boisées), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Обхваща ли общата забрана за двойно финансиране по член 30 от Регламент № 1306/2013 и кумулирането на помощ за залесяване и помощ за екологизиране за една и съща залесена площ, независимо от липсата на специфични разпоредби относно изключването на такова кумулиране?
Съставлява ли кумулирането на помощ за залесяване и помощ за екологизиране за една и съща площ забранено двойно финансиране по смисъла на член 30 от Регламент № 1306/2013 и член 28, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 809/2014?
Допустимо ли е възражението относно прекомерния период, обхванат от финансовата корекция, наложена от Комисията, или представлява ново основание, повдигнато за първи път в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива 98/8, когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по-специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива 98/8, или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
Ако такова искане за достъп до информация се урежда от Директива 98/8, чийто член 19 се прилага, без да се засяга Директива 2003/4:
а) позволява ли параграф 3, буква к) от този член, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцида, в никакъв случай поверителността не се прилага по отношение на „методите за анализ, посочени в член 5, параграф 1, буква в)“, заявителят да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително когато разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
б) позволяват ли „физичните и химичните данни, засягащи активното вещество и биоцида“, чиято поверителност не може да се запази след издаване на разрешението съгласно член 19, параграф 3, буква е), заявителят да изисква оповестяване на подробни данни за състава на активното вещество или на биоцида, дори ако въпросните данни могат да разкрият пряко или непряко информация за производствените процеси?
Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
а) имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда, и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес;
б) урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила;
в) позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
г) трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент [2021/525] на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.