4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка?
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти не могат в рамките на касационно обжалване на решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка пред върховния съд от системата на общите съдилища в същата държава членка да оспорват немотивирания отказ от страна на посочения върховен административен съд, произнесъл се като последна инстанция, да сезира Съда с преюдициално запитване, въпреки че е била налице несигурност относно правилното тълкуване на правото на Съюза?
Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2007/66, към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването му от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на поръчката на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „минималния праг“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустима (и не разглежда по същество) жалбата по останалите основания, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и параграф 2, трета алинея от Решение 2013/448 да се тълкува в смисъл, че допуска да се разпределят безплатно квоти за емисии на спорната в главното производство инсталация за продуктовия показател „течни черни метали“ въз основа на ново искане на Чешката република, стига да е изключен рискът от двойно отчитане на емисиите и двойно разпределяне на квотите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52), или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящи коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Явява ли се решението на Единния съвет за преструктуриране да не извърши последваща окончателна оценка на Banco Popular акт, който поражда задължителни правни последици и може да бъде обжалван по член 263 ДФЕС?
Съвместимо ли е тълкуването на член 20 от Регламент № 806/2014, прието от Общия съд, с правото на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли Общият съд член 20, параграф 11, буква б) от Регламент № 806/2014, като приема, че жалбоподателят няма потенциално право на компенсация след последваща окончателна оценка?
Възпрепятства ли отказът за извършване на последваща окончателна оценка правото на жалбоподателя на достъп до актуална и изчерпателна информация относно счетоводното състояние на Banco Popular и нарушава ли член 41 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Директива 93/13, който предвижда възможността държавите членки да приемат по-строги разпоредби с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не транспонира член 1, параграф 2 от Директива 93/13 в националното си право и да разреши съдебен контрол върху клаузи, които отразяват императивни или диспозитивни законови или подзаконови разпоредби?
2) Може ли да се счита, че член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 93/13, макар и да не е изрично транспониран в гръцкото право, е приет косвено, в съответствие със съдържанието на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от тази директива, както същото е било транспонирано в разпоредбата на член [2], алинея [6] от Закон 225[1]/1994?
3) Включва ли се в понятието за неравноправни клаузи и за техния обхват — както те са дефинирани в разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 — изключението, предвидено в член 1, параграф 2, първа и втора алинея от тази директива?
4) Може ли клауза от договор за кредит, сключен между потребител и кредитна институция, която отразява съдържанието на диспозитивна норма на държавата членка, да подлежи на контрол относно неравноправния характер на общите условия на договора в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, ако тази клауза не е била предмет на отделно договаряне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Прилага ли се член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този регламент пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените […] щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива: недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [Службата за контрол на чуждестранните активи] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции […] — без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на [тези санкции]?
Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива: като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от [Хартата] и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2, буква л) и член 5, параграф 1 от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че е налице отмяна на полет, когато опериращият въздушен превозвач отложи планираното време за излитане на полет, резервиран в рамките на пакетно туристическо пътуване, от 13,20 ч. (местно време) за 16,10 ч. (местно време) в същия ден?
Представлява ли съобщението за отлагането на полет от 13,20 ч. (местно време) за 16,10 ч. (местно време) в същия ден, изпратено девет дни преди началото на пътуването, предложение за премаршрутиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква в), подточка ii) от [Регламент № 261/2004] и ако това е така, следва ли това предложение да съответства на изискванията на член 5, параграф 1, буква а) и на член 8, параграф 1 от [Регламент № 261/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Задължително ли е Единният съвет за преструктуриране да извърши последваща окончателна оценка по член 20, параграф 11 от Регламент № 806/2014 във всички случаи, когато е извършена временна оценка, независимо от използвания инструмент за преструктуриране, и поражда ли отказът да се извърши такава оценка правни последици за правното положение на засегнатите кредитори и акционери?
Правилно ли е тълкуван член 20, параграф 12, буква а) от Регламент № 806/2014 по отношение на правото на обезщетение на кредиторите и акционерите, чиито капиталови инструменти са били обезценени и прехвърлени при прилагане на инструмента за продажба на стопанска дейност, и нарушен ли е принципът на равно третиране и правото на собственост чрез изключването им от възможността за компенсация при липса на последваща окончателна оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Разполага ли пътник с „потвърдена резервация“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004, ако той е получил от туроператор, с който е в договорно правоотношение, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент за поето обещание за транспорт с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място на излитане и пристигане, време на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет?
Следва ли въздушен превозвач да се счита за опериращ въздушен превозвач по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 261/2004 по отношение на пътник, когато последният е сключил договор с туроператор за конкретен полет, изпълнен от този въздушен превозвач, без той да е потвърдил часовете на полета или без туроператорът да е направил резервация за този пътник към същия въздушен превозвач?
Може ли за целите на обезщетението поради отмяна или голямо закъснение „времето за пристигане по разписание“ на полет по смисъла на член 2, буква з), член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1, второ изречение и параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се изведе от „друго доказателство“, което туроператор е издал на пътник?
Налице ли е отмяна на полет по смисъла на член 2, буква л) и член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004, когато опериращият въздушен превозвач изтегли полета за по-ранен час с повече от един час?
Може ли съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да намали обезщетението по член 7, параграф 1 от Регламента, ако времето на пристигане на изтеглен за по-ранен час полет е в границите, посочени в тази разпоредба?
Представлява ли предоставеното преди началото на пътуването информиране за изтеглянето на полет за по-ранен час предложение за премаршрутиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Задължава ли член 14, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да предоставя на пътника информация с указания до точно кое предприятие с каква фирма, на какъв адрес и каква сума в зависимост от разстоянието може да изисква и евентуално какви документи следва да приложи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съответен ли е на чл.2 б.“с“ т.i от Директива 2014/41 и на принципа за равностойност национален закон (чл. 5 ал. 1 т.1 ЗЕЗР), който посочва прокурора като орган, компетентен в досъдебната фаза на наказателното производство да издаде европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие, че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия?
Признаването на тази европейска заповед за разследване от компетентния орган в изпълняващата държава (прокурор или от съдия-следовател) замества ли съдебното нареждане, изисквано от правото на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.