4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-180/18: Agrenergy, Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Трябва ли член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28 във връзка с принципите на правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява на държава членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на електроенергията от слънчеви фотоволтаични инсталации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/17: Tronex, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Следва ли превозът към трета държава на партида електрически и електронни уреди като разглежданите в главното производство, които първоначално са били предназначени за продажба на дребно, но са били върнати от потребителя или по различни причини са върнати от търговеца на неговия доставчик, да се счита за „превоз на отпадъци“ по смисъла на член 1, параграф 1 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент № 1013/2006 и член 3, точка 1 от Директива 2008/98?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/17: ExxonMobil Production Deutschland, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.
Представлява ли инсталация, която произвежда продукт, чието производство не попада сред дейностите, посочени в приложение I към Директива [2003/87] (както в случая: производство на сяра) и в която същевременно се извършва включена в схемата за търговия с емисии съгласно приложение I към Директива [2003/87] дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], когато в помощно съоръжение към тази инсталация се произвежда и електрическа енергия за инсталацията и една (малка) част от тази електрическа енергия се подава в обществената мрежа срещу възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Ако описаната в първия въпрос инсталация е генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], може ли тази инсталация да получи разпределение на квоти за топлинна енергия съгласно Решение [2011/278] и в случаите, при които топлинната енергия отговаря на условията на член 3, буква в) от Решение [2011/278], но не попада в посочените в член 10a, параграф 1, трета алинея и [в член 10а,] параграфи 3 и 4 от Директива [2003/87] категории — топлинна енергия от изгаряне на отпадни газове за производство на електроенергия, топлофикационни мрежи и високоефективно комбинирано производство на енергия?
Ако се приеме, че е възможно разпределение на квоти за произвежданата в инсталацията на жалбоподателя [в главното производство] топлинна енергия след отговор на първите два преюдициални въпроса:
Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на киселинен газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?
а) Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се разделя физически от газовата смес и се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?
б) Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от Решение [2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: ако инсталация, за която важи задължението за търговия с квоти за емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии
Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/18: CFE, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че наредба като разглежданата в главното производство, с която държава членка определя специална защитена зона (СЗЗ) и установява цели за опазване, както и някои превантивни мерки, попада сред „плановете и програмите“, за които е задължителна оценка на последиците върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/17: ReFood, Съдебно решение от 23 май 2019 г.
Следва ли член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 да се тълкува като изключение, приложимо за всички превози, които съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 попадат в приложното поле на същия?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли разпоредбата да се тълкува като изключение, приложимо за превозите, за които съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 — включително във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011 за неговото прилагане — съществуват правила относно събирането, транспорта, идентификацията и проследяемостта?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос:
Следва ли член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 да се тълкува като изключение, приложимо само за превозите на пратки, за които се изисква съгласие в съответствие с член 48, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/17: Conti 11. Container Schiffahrt, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
Следва ли остатъчните вещества от авария под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, намиращи се на борда на кораб, да се считат за „отпадъци, генерирани на борда на кораби“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/18: “Verdi Ambiente e Società – Aps Onlus” и др., Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Допускат ли членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО във връзка със съображения 6, 8, 28 и 31 от нея първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., в които само посочените в приложенията и таблиците към Декрета от 10 август 2016 г. инсталации за изгаряне са квалифицирани като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, които прилагат интегрирана и модерна система за управление на битовите и подобните на тях отпадъци и които гарантират националната сигурност чрез самодостатъчност, като се има предвид, че същата квалификация не се признава от националния законодател и за съоръженията за третиране на отпадъци с цел рециклиране и повторна употреба, въпреки че тези два метода са от първостепенно значение в йерархията на отпадъците, посочена в споменатата по-горе Директива за отпадъците?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли членове 4 и 13 от Директивата за отпадъците първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагане, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които квалифицират инсталациите за изгаряне на битови отпадъци като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, с цел преодоляване и предотвратяване на допълнителни процедури за нарушение поради неприлагане на европейските стандарти в тази област, както и с цел да се ограничи предаването на отпадъци в сметищата?
Допускат ли членове 2—4 и 6—12 от Директива 2001/42/ЕО, поотделно, също и във връзка помежду си, прилагането на първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които предвиждат, че председателят на Министерския съвет може със свой декрет да определи отново и да увеличи капацитета на съществуващите инсталации за изгаряне, както и да определи броя, капацитета и регионалното разположение на инсталациите за изгаряне с енергийно оползотворяване на битовите и подобните на тях отпадъци, които трябва да се изградят, за да се задоволят определените остатъчни потребности, с цел постепенно социално-икономическо изравняване на областите от националната територия и в съответствие с целите за разделно събиране и рециклиране, без това национално законодателство да предвижда в процеса на изготвянето на този план, произтичащ от декрета на председателя на Министерския съвет, да се прилагат правилата за стратегическа екологична оценка, както е предвидено в споменатата по-горе Директива за ОПОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/18: Комисия/Хърватия (Депо в Биляне Доне), Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, като не е квалифицирала гранулатите от камък, депонирани в Biljane Donje, като отпадъци, а като странични продукти?
Спазено ли е изискването по член 13 от Директива 2008/98/ЕО за предприемане на всички необходими мерки за управление на отпадъците, така че да не се застрашава човешкото здраве и да не се вреди на околната среда?
Изпълнено ли е задължението по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО за осигуряване на това притежателят на отпадъците да ги третира сам или чрез определени лица или предприятия за третиране на отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/18: Tallinna Vesi, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Следва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/98 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която, когато на равнището на Съюза не са определени критерии за установяване на статус „край на отпадъка“ по отношение на даден вид отпадъци, предоставянето на такъв статус зависи от наличието на критерии, определени с национален акт с общо приложение относно този вид отпадъци, и дали при такива обстоятелства притежателят на отпадъци може да изиска от компетентния административен орган или от съд на държавата членка да установи статус „край на отпадъка“ в съответствие с практиката на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.