4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-261/18: Комисия/Ирландия (вятърни генератори в Дерибрин), Съдебно решение от 12 ноември 2019 г.
Допустимо ли е искането на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Ирландия, когато Комисията не е посочила конкретните мерки, които следва да бъдат предприети за изпълнение на предходно решение на Съда?
Длъжна ли е Ирландия да предприеме конкретни мерки за отстраняване на последиците от липсата на предварителна оценка на въздействието върху околната среда за проекта за вятърни генератори, въпреки че разрешенията за тях са влезли в сила и не подлежат на обжалване по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/18: Flausch и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92, тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредби от националното законодателство, като изложените в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване, в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и прилагат основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92 във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура жалба за отмяна пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/18: Prato Nevoso Termo Energy, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2008/98/ЕО и член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, разглеждани във връзка една с друга, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която молба за издаване на разрешение за замяна на метана като източник на захранване на инсталация за производство на електрическа енергия, произвеждаща атмосферни емисии, с вещество, получено от химическото третиране на отпадъчни растителни масла, като разглежданото в главното производство, да бъде отхвърлена поради обстоятелството, че последното не е вписано в списъка с категориите горива, получени от биомаса, които са разрешени за тази цел, и че подобен списък може да бъде изменен само с вътрешен акт с общо приложение, процедурата по приемане на който не е координирана с административната процедура за разрешаване на употребата на вещество от биомаса като гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/17: Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, Съдебно решение от 10 октомври 2019 г.
Следва ли член 16, параграф 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на решения, предоставящи дерогации от забраната за умишлено убиване на вълка, съдържаща се в член 12, параграф 1, буква a) във връзка с буква а) от приложение IV към тази директива, за поддържащ лов с цел борба с бракониерството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/18: Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 91/676 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към тази директива, да се тълкува в смисъл, че
а) публично водоснабдително предприятие, което поради твърдени недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) трябва да извършва мерки за пречистване на водата,
б) потребител, който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот, и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот,
в) община, която ползва или предоставя общински водоем за снабдяване като източник на вода само за битови нужди и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода,
са пряко засегнати лица по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директива 91/676, и че поради това са им предоставени субективни права
– за изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директива 91/676 (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от посочената директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници;
– за предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от 91/676), насочени към постигане на целите по член 1 от тази директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/17: Blaise и др., Съдебно решение от 1 октомври 2019 г.
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като не предвижда точно определение на това какво представлява активно вещество, като оставя на заявителя възможността да избере какво да посочи като активно вещество в своя продукт и му предоставя възможността да насочи цялото досие по заявката си само към едно вещество, макар пуснатият от него на пазара краен продукт да съдържа няколко вещества?
Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазните мерки и на безпристрастност при разрешението за предлагане на пазара, когато изпитванията, анализите и оценките, необходими за разглеждане на досието, са извършени само от заявителите, които могат да бъдат пристрастни при представянето му, без да се извършва никакъв независим насрещен анализ и без да бъдат публикувани докладите относно заявленията за разрешение под предлог опазване на промишлената тайна?
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като той по никакъв начин не отчита многообразието на активните вещества и тяхната съвместна употреба, по-специално след като в него не се предвижда никакъв конкретен и пълен анализ на европейско равнище на кумулирането на активни вещества в рамките на един и същ продукт?
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като в глави 3 и 4 освобождава от извършване на анализи за токсичност (генотоксичност, преглед на канцерогенността, преглед на нарушенията на функциите на ендокринната система и др.) пестицидните продукти в техните търговски формулации, в които са пуснати на пазара и влияят на изложените на въздействието им потребители и околната среда, като налага извършването само на общи изпитвания, които винаги се осъществяват от заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/18: Комисия/Испания (Eaux – Mise à jour des plans de gestion des îles Canaries), Съдебно решение от 26 септември 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 13, параграф 7, във връзка с член 13, параграф 1, член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО, поради това че не са приети, публикувани и съобщени на Европейската комисия преразгледаните и актуализирани планове за управление на водните райони на Лансароте, Фуертевентура, Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро, както и поради липса на информация и консултация с обществеността относно тяхното преразглеждане и актуализация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/17: TestBioTech и др./Комисия, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да обяви за недопустими или неприложими доводи и доказателства, които не са били изрично изложени в искането за вътрешно преразглеждане по член 10 от Регламент № 1367/2006?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз възлагането на неправителствените организации на тежестта да представят съществени доказателства, пораждащи сериозни съмнения относно законосъобразността на административния акт, при искане за вътрешно преразглеждане?
Пораждат ли публикуваните от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) насоки оправдани правни очаквания за тяхното спазване от страна на Комисията при разглеждане на заявления за разрешение и искания за вътрешно преразглеждане?
Изисква ли Регламент № 1829/2003 задължително провеждане на двуетапна оценка на безвредността на генетично модифицирани организми, надхвърляща сравнителния анализ, и длъжна ли е Комисията да спазва насоките на ЕОБХ в тази връзка?
Длъжна ли е Комисията да изисква пълно проучване на потенциалната токсичност и проследяване на въздействието на генетично модифицирани организми по Регламент № 1829/2003, независимо от приложението на Регламент № 396/2005 относно остатъчните вещества от пестициди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/17: Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директивата за ОВОС във връзка с точка 13, буква a) от приложение II към нея, евентуално във връзка с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС и приложения I, II и III към нея да се тълкуват в смисъл, че се прилагат преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 2, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че позволява да се освободи отлагането на извеждането от експлоатация на ядрена централа от прилагането на членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС поради императивни причини от общ интерес, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия?
Трябва ли понятието „специален акт на националното законодателство“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на Директивата законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], като се вземат предвид по-специално различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на този закон и могат да постигнат целите на посочената по-горе директива?
Трябва ли член 6 от Директивата за местообитанията, във връзка с членове 3 и 4 от Директивата за птиците, евентуално във връзка с Директивата за ОВОС и с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкува в смисъл, че се прилага при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че се прилага преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че позволява да се приемат за императивна причина от приоритетен обществен интерес мотиви, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия, като се имат предвид различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на Закона от 28 юни 2015 г. и могат да постигнат целите на посочената директива?
Ако въз основа на отговорите, дадени на предишните преюдициални въпроси, националният съд стигне до заключението, че [Законът от 28 юни 2015 г.] нарушава някое от задълженията, произтичащи от посочените конвенции или директиви, без сигурността на снабдяването на страната с електроенергия да може да се счита за императивна причина от общ интерес, позволяваща да се дерогират тези задължения, може ли да се запази действието на Закона от 28 юни 2015 г., за да се избегне правна несигурност и за да се даде възможност да се изпълнят задълженията за оценка на въздействието върху околната среда и за участие на обществеността, произтичащи от посочените конвенции и директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.