4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-297/19: Naturschutzbund Deutschland – Landesverband Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Обхваща ли понятието „управление“ по смисъла на трета алинея, второ тире от приложение I към Директива 2004/35 дейности, които са неразривно свързани с директно използване на добива от почвата?
При утвърдителен отговор:
При какви условия управление, съгласно определеното в документите на местообитанието или в целевите документи, следва да бъде разглеждано като „нормално“ по смисъла на Директива 2004/35?
Какъв е времевият критерий по отношение на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в „минал период“ от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35?
Може ли да се отговори на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в минал период от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35, независимо от документите на местообитанието или целевите документи?
Представлява ли трудова дейност по смисъла на член 2, точка 7 от Директива 2004/35 дейност, упражнявана в обществен интерес в резултат на задача, делегирана по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/19: Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „планове и програми“ попадат приети от правителството на федерална единица на държава членка постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори?
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, включително мерки относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, представляват планове и програми, за които трябва да се направи екологична оценка по силата на тази разпоредба?
Когато се окаже, че е трябвало да се направи екологична оценка по смисъла на Директива 2001/42 преди приемането на постановлението и циркулярното писмо, на които е основано оспорено пред национална юрисдикция разрешение за изграждане и експлоатация на вятърни генератори, поради което тези актове и разрешението не са в съответствие с правото на Съюза, може ли посочената юрисдикция да запази последиците от актовете и разрешението и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-727/17: ECO-WIND Construction, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че „техническите регламенти“, чиито проекти трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива, обхващат и законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 15, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на разпоредбите, които обвързват започването или извършването на дейност по предоставяне на услуги с териториално ограничение, по-специално под формата на лимити във връзка с минималното географско разстояние между доставчиците, и за които държавата членка уведомява Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от посочената директива, попада законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 3, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/18: Land Nordrhein-Westfalen, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от Директива [2011/92] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъде отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) от Директива [2000/60] да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?
При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директива [2011/92] да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?
Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от [Директива 2000/60] да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър, и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?
Трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/19: Комисия/Испания (Risques d’inondation – Plans de gestion des îles Canaries), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да изготви, публикува и нотифицира на Европейската комисия плановете за управление на риска от наводнения за съответните хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да проведе информация и консултация с обществеността относно изготвянето на плановете за управление на риска от наводнения за определени хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/19: Luxaviation, Определение от 26 март 2020 г.
Какво е естеството и обхватът на задължението за връщане на квоти по член 16, параграф 3 от Директива 2003/87 и допустимо ли е налагането на фиксирана глоба при неизпълнение, без националният съд да може да изменя размера ѝ?
Допустимо ли е различно третиране на оператори, изпълнили задължението си за връщане на квоти, и на такива, които не са го изпълнили, с оглед принципа на равенство пред закона и целите на директивата?
При какви условия може да се приеме наличие на непреодолима сила, която да освободи оператора от санкция за невърнати квоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/19: Euracoal/Комисия, Определение от 31 януари 2020 г.
Може ли актът, който оставя значителна свобода на държавите членки при определяне на пределно допустимите стойности за емисии, да засяга пряко и индивидуално жалбоподателя?
Създава ли правото на участие и изслушване във фазите на процедурата по изготвяне на референтен документ за НДТ индивидуализирана правна позиция, която може да обоснове допустимост на иска за отмяна?
Може ли участието на сдружение като Euracoal в процеса на изготвяне на акта да бъде приравнено на ситуацията на преговарящ с ясно определена роля за целите на индивидуална засегнатост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли:
– установеното в член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
– установеният по-специално в член 197, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
– гарантираното от член 47, параграф 1, [първа алинея] от [Хартата] право на ефективни правни средства за защита,
– произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда
– предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза
– да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, […] от дадена провинция, принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от Директива [2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.