4.18.04 - Неравноправни клаузи
Неравноправни клаузи
Дело C-75/19: BNP Paribas Personal Finance SA Paris Sucursala Bucureşti и Secapital, Определение от 6 ноември 2019 г.
Допустимо ли е националното процесуално право да предвижда ограничен срок, в който потребителят може да възрази срещу изпълнително производство въз основа на неравноправни клаузи, ако впоследствие решението по иск за установяване на тези клаузи няма пряко действие върху принудителното изпълнение?
Гарантира ли националната правна уредба ефективна съдебна защита срещу неравноправни клаузи в потребителските договори, ако съдебният контрол може да бъде упражнен само в кратък срок по възражение срещу изпълнението?
Съответства ли последващата обезщетителна защита на изискванията за ефективност и адекватност по член 7, параграф 1 от Директива 93/13, когато производството по принудително изпълнение може да приключи преди произнасяне относно неравноправния характер на клаузите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/17: Topaz, Определение от 24 октомври 2019 г.
Явява ли се подписването на договор от страна на потребителя, включително когато е нотариално заверен, доказателство за индивидуално договаряне на предварително формулираните от професионалиста клаузи?
Могат ли клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, формулирани изключително в полза на професионалиста, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13 и при какви условия това следва да се преценява от националния съд?
Допустимо ли е националният съд да замени или измени неравноправни договорни клаузи в полза на потребителя, и при какви обстоятелства това е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат е да се размести доказателствената тежест?
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,
– по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или
– чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/16: Bankia, Определение от 3 юли 2019 г.
Допустимо ли е националният съд частично да запази неравноправна клауза за предсрочна изискуемост чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна, по договор за ипотечен кредит?
Може ли националният съд да замени неравноправна клауза, вдъхновена от законова разпоредба, с новата редакция на тази законова разпоредба, ако договорът не може да съществува без нея и анулирането му би било особено неблагоприятно за потребителя?
Какъв е критерият, по който националният съд следва да прецени дали договорът може да съществува без неравноправната клауза и кога е допустимо тя да бъде заменена с приложимата законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/16: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 3 юли 2019 г.
Необходима ли е конкретна и достатъчно обоснована мотивировка от националния съд относно значението на преюдициалните въпроси за решаването на конкретния спор, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Какви са критериите, по които националният съд преценява неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, и каква е ролята на принципите за добросъвестност, равновесие и прозрачност по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да частично запази, допълва или замества неравноправна договорна клауза, и при какви условия може да приложи национално диспозитивно правило вместо нея, така че да се избегне анулиране на целия договор и да се защитят интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/16: Bankia, Определение от 3 юли 2019 г.
Подлежи ли договорът на продължаване на действие без неравноправната клауза за предсрочна изискуемост и при какви условия може тя да бъде заместена с разпоредба от националното законодателство?
Съвместима ли е националната правна уредба с принципа на ефективност, когато неравноправната клауза не поражда действие, а изпълнението се основава на законова разпоредба?
Нарушава ли принципа на ефективност обстоятелството, че решението за отхвърляне на първото искане за изпълнение няма сила на пресъдено нещо, когато последващото искане се основава на промяна в приложимия закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/18: Addiko Bank, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с оглед на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство по принудително изпълнение съдът, сезиран с молба за принудително изпълнение, е длъжен служебно да откаже изпълнението поради неравноправна клауза, съдържаща се в подлежащ на пряко изпълнение нотариален акт (изпълнително основание), в случай като разглеждания, при който процесуалноправната уредба на държава членка не предоставя на съда реална възможност да спре или да отложи принудителното изпълнение (по молба на длъжника или служебно) до постановяването на окончателно решение по същество относно неравноправния характер на клаузата в рамките на исково производство, образувано от длъжника в качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/17: GT, Съдебно решение от 5 юни 2019 г.
Трябва ли възложената на Европейския съюз компетентност с цел гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, основните принципи на правото на Съюза за равенство пред закона, ефективна съдебна защита и справедлив процес, както и различните съображения на Директива 93/13/ЕИО [а именно осмо до дванадесето и двадесето] и накрая, член 4, параграф 2 и член 5 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика с нормативен характер, която:
– не изисква от договарящата с потребителя страна — като условие за валидността на договора — да даде възможност на потребителя да се запознае преди сключването на договора с неговите клаузи, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и с обменния курс, приложим при плащането на погасителните вноски при кредит в чужда валута, за да се предотврати обявяването на договора за нищожен, и/или
– допуска договарящата с потребителя страна да съобщава на последния (например с нарочен документ) клаузите на договора, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и обменния курс, приложим към отпуснатите заемни средства по кредитите във валута, едва в момента, в който потребителят вече неотменимо е поел задължението да изпълнява договора, като това обстоятелство само по себе си не е основание за нищожност на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.