4.18.04 - Неравноправни клаузи

Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, признати от правото на Съюза, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
Следва ли член 2 от Директива 2009/22 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като предвидената в член 83 от Законодателен декрет 1/2007, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза?
Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
Задължават ли при липса на транспониране член 5, букви л) и м), член 6 и член 10, буква л) от Директива 2008/48 — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48 задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (главницата на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 2 от Директива 2005/29, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?

Следва ли член 8 от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които съгласно член 4, параграф 2 от [Директивата] са изключени от обхвата на този контрол?
Представляват ли при това положение разпоредбите на член 4, параграф 2 във връзка с член 8 от Директива[та] пречка за държава членка да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които се отнасят до определянето на „основния предмет на договора“, или до „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, дори ако тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език?
Съвместимо ли е с член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО тълкуване на член 8 и член 4, параграф 2 от [Директивата] в смисъл, че държава членка може да осъществява съдебен контрол относно неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, които са изразени на ясен и разбираем език и определят основния предмет на договора или съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга?