4.18.04 - Неравноправни клаузи
Неравноправни клаузи
Дело C-348/14: Bucura, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Длъжни ли са съгласно Директива 93/13 националните съдилища, сезирани с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствие на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да преценят служебно евентуалната неравноправност на предвидените в договора такси [а) такса за издаване на карта; б) годишна такса за управление на карта; в) годишна такса за управление на допълнителна карта; г) такса за подновяване на карта; д) такса за замяна на карта; е) такса за преиздаване на ПИН; ж) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на каса (собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); з) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; и) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; й) такса за проверка на салдо на банкомат; к) такса за забава на плащане; л) такса за надвишаване на кредитния лимит; м) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е уточнен в съответния договор?
Явява ли се определението на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период на изчисление. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], което има съществено значение в контекста на Директива 87/102, ясно и разбираемо по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
Позволяват ли пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите без посочване на техния размер на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за лишен от такси и лихви?
В рамките на договор за кредит попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
В случай на положителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разноските се съобщава само на главния длъжник чрез месечното извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменяни, процедурата за прекратяване на договора за кредит, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/14: Banco Grupo Cajatres, Определение от 8 юли 2015 г.
Противоречи ли на членове 3, параграф 1, 4, параграф 1, 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална уредба, която ограничава оценката на неравноправния характер на клаузи за лихва за забава и предсрочна изискуемост единствено до конкретни количествени критерии, без да се отчитат всички обстоятелства по договора?
Съвместими ли са с членове 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национални разпоредби за редуциране на лихвата за забава по ипотечни договори, ако те не ограничават правото на съда да изключи неравноправната клауза и не възпрепятстват нейната неприложимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/13: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 11 юни 2015 г.
Дават ли членове 6, параграф 1, и 7, параграф 1 от Директива 93/13 основание национални разпоредби да ограничават мораторните лихви по договори за ипотечен кредит, без това да препятства съдебната преценка и премахване на злоупотребни клаузи?
Може ли обстоятелството, че злоупотребна клауза не е била изпълнена, да представлява пречка съдът да извлече всички последици от нейния „злоупотребен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/14: Van Hove, Съдебно решение от 23 април 2015 г.
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие за клауза, която се отнася до определянето на основния предмет на договора, обхваща клауза, уговорена в застрахователен договор, с която се гарантира поемането на плащанията на дължимите на заемодателя погасителни вноски при пълна неработоспособност на заемателя и се изключва възможността застрахованият да се ползва от това покритие, ако се установи, че е способен да упражнява неплатена дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/13: Matei, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли дефинициите за „основен предмет“ и/или за „цена“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че сред елементите, съставляващи дължимата на кредитната институция насрещна престация, тези понятия — „основният предмет“ и/или „цената“ на обезпечен с ипотека договор за кредит — включват и годишния процент на разходите (ГПР) по този обезпечен с ипотека договор за кредит, съставен по-конкретно от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други разходи, включени и определени в договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/13: Unicaja Banco и Caixabank, Съдебно решение от 21 януари 2015 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, по силата на която националният съд, пред който е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, е длъжен да преизчисли сумите, дължими на основание клауза от договор за ипотечен кредит, предвиждаща мораторни лихви в размер, надвишаващ тройния размер на законната лихва, като приложи ненадвишаващ този праг размер на мораторните лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/13: Šiba, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че се прилага към типови договори за правни услуги като разглежданите в главното производство, сключени от адвокат с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/13: Kušionová, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява основаващо се на евентуално неравноправни договорни клаузи вземане да бъде събрано чрез извънсъдебно изпълнение върху обременен с вещна тежест недвижим имот, даден като обезпечение от потребителя, и ако да, следва ли националният съд да не прилага такива разпоредби на вътрешното право?
Следва ли член 4 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор, сключен без съдействието на адвокат, която позволява на кредитора да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху дадения като обезпечение имот без съдебен контрол, заобикаля важния принцип на правото на Съюза относно служебния съдебен контрол на договорните клаузи и поради това е неравноправна, дори когато съдържанието на такава договорна клауза произхожда от норма на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/14: Tudoran, Определение от 3 юли 2014 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО към договор за кредит, сключен преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, чието действие продължава след тази дата?
Възможно ли е национална разпоредба, с която се признава характер на изпълнително основание на договор за банков кредит, да накърнява свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по членове 49 и 56 ДФЕС в изцяло вътрешна ситуация?
Дава ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз основание да се признае за несъвместима национална разпоредба, според която договори за кредит имат характер на изпълнително основание, когато не се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.