всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-138/15: Teva Pharma и Teva Pharmaceuticals Europe/EMA, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Тълкувано ли е неправилно от Общия съд приложението на десетгодишния период на пазарна изключителност по отношение на разрешенията за употреба на подобни лекарства по член 8, параграф 3 от Регламент № 141/2000?
Позволява ли тълкуването на Общия съд неправомерно удължаване на срока на пазарна изключителност за втори подобен лекарствен продукт, което противоречи на целта на член 8 от Регламент № 141/2000?
Дали Общият съд е нарушил процесуалните изисквания, като не е разгледал надлежно алтернативното основание, изложено от жалбоподателите, относно приложението на пазарната изключителност за втори подобен лекарствен продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/15: AgriCapital/СХВП, Определение от 3 март 2016 г.

Допустимо ли е представянето на нови доказателства за първи път пред Общия съд при обжалване на решения на апелативния състав на OHIM?
Извършил ли е Общият съд изопачаване на доказателствата при преценката на сходството между услугите и оценката на вероятността от объркване?
Правилно ли е тълкувана и приложена обяснителната бележка към клас 36 от Ницката спогодба при определяне на сходството между финансови услуги и услуги на строителен предприемач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/15: Daimler, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/15: Emsibeth/СХВП, Определение от 4 февруари 2016 г.

Отнася ли се касационният контрол на Съда само до правни въпроси, или включва и преценка на фактите и доказателствата, когато не е твърдяно изопачаване?
Трябва ли Общият съд да вземе предвид всички релевантни фактори при цялостната преценка на вероятността от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/15: Hassan, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.

Следва ли член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че лицензополучателят не може да предяви иск за нарушение на права върху марката на Общността, обект на лицензията, ако тази лицензия не е била вписана в регистъра?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли пречка член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 за съществуването на национална съдебна практика, съгласно която при условията на процесуална субституция лицензополучателят може да предяви правата, които притежателят на марката има срещу нарушителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.

1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/15: Harper Hygienics/СХВП, Определение от 28 януари 2016 г.

Нарушена ли е правната уредба на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при преценката за наличие на риск от объркване между заявената марка и по-ранните марки, с оглед на критериите за идентичност или сходство на стоките и елементите на марките?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно възможността заявената марка да черпи неоснователна полза от отличителния характер или репутацията на по-ранните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/14: CASTA и др., Съдебно решение от 28 януари 2016 г.

Допуска ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки — в случая, тъй като става дума за изключени [от приложното поле на Директива 2004/18] договори, това са общите принципи на свобода на конкуренция, на недопускане на дискриминация, на прозрачност и на пропорционалност — национална правна уредба, която позволява прякото възлагане на услугата за медицински транспорт на доброволчески сдружения, най-често организирани въз основа на безвъзмездно извършени услуги и срещу действително възстановяване на разходите?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, необходимо ли е предварително сравняване на оферти на няколко еднородни оператори (включително евентуално оператори от други държави членки), които могат да бъдат избрани при пряко възлагане, за да се ограничи опасността от извършване на прекомерни или необосновани разходи, и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална правна уредба, позволяваща пряко възлагане?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, трябва ли доброволческите сдружения, избрани при преки възлагания, да бъдат подложени на точни процентни ограничения за паралелен достъп до пазара и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална разпоредба, която предвижда, че тези сдружения могат да имат само странична и второстепенна търговска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/15: Viiniverla, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Трябва ли при преценката дали е налице пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен?
При преценката на наложената за защита на географското указание „Calvados“ забрана да се използва наименованието „Verlados“ за ябълкова дестилатна спиртна напитка, която се продава под това наименование на територията на страната, какво значение за тълкуването на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 и за прилагането на този регламент имат следните обстоятелства:
а) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ означава село във Финландия, което може би е познато на финландския потребител;
б) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ посочва производителя на този продукт — Viiniverla;
в) „Verlados“ е произведен във Верла местен продукт, от който се продават средно няколкостотин литра годишно в ресторант, предлагащ продукти — собствено производство, и който в ограничена степен може да се достави по поръчка от държавно предприятие за разпространение на спиртни напитки по смисъла на Закона за спиртните напитки;
г) думите „Verlados“ и „Calvados“ имат от три срички една обща сричка („dos“), но последните им четири букви („ados“), т.е. половината от всичките им букви, са еднакви?
В случай че се приеме, че наименованието „Verlados“ е пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, може ли неговото използване да се обоснове от някое от посочените по-горе обстоятелства или от други обстоятелства, например обстоятелството, че най-малкото у финландския потребител не може да се създаде впечатлението, че „Verlados“ е произведена във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/14: ERGO Insurance, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103 стълкновително правило, което се прилага ratione personae не само спрямо пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица, но също и с оглед на определянето на приложимото право спрямо отношенията между застрахователите на превозните средства, причинили вредата и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в регламенти „Рим I“ и „Рим II“?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва да се установи дали правоотношението между застрахователите по настоящото дело попада в обхвата на понятието „договорно задължение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношението между застрахователите попада в обхвата на понятието „договорно задължение“, въпросът, който е от значение, е дали това правоотношение е от категорията на договорите за застраховка и приложимото към тях право трябва да се определи в съответствие с член 7 oт Регламент „Рим I“.
Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случай на регресен иск правоотношението между застрахователите на съставно превозно средство попада в обхвата понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на Регламент „Рим II“ и дали това отношение следва да се счита за правоотношение, произтичащо от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставното превозно средство да се считат за множество длъжници по едно и също задължение по смисъла на член 20 oт Регламент „Рим II“ и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17475767778122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form