всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.11.16.01 - Стандартизация

Стандартизация

Дело C-137/17: Van Gennip и др., Съдебно решение от 26 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директиви 2006/123/ЕО, 2007/23/ЕО и 2013/29/ЕС — Пускане на пазара на пиротехнически изделия — Свободно движение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на тези директиви — Национална правна уредба, която предвижда ограничения за съхраняването и продажбата на посочените изделия — Наказателни санкции — Двоен разрешителен режим — Директива 98/34/ЕО — Понятие за технически регламент“ По дело C‑137/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) с акт от 17 май 2016 г., постъпил в Съда на 20 март 2017 г., в рамките на наказателно производство срещу Van Gennip BVBA, Antonius Johannes Maria ten Velde, Original BVBA, Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger (докладчик) и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Van Gennip BVBA и Original BVBA, от B. Deltour, advocaat, – за Antonius Johannes Maria ten Velde и Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, от J. Surmont, advocaat, – за белгийското правителство, от P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от J.‑F. de Bock и J. Moens, advocaten, – за гръцкото правителство, от T. Papadopoulou, M. Vergou и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/16: Falbert и др., Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Следва ли член 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателни санкции за предлагането на хазартни игри, лотарии или залагания в Дания без необходимото разрешение, както и за рекламирането на хазартни игри, лотарии или залагания, за които не е издадено разрешение, представлява технически регламент по смисъла на този член, който подлежи на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива, като се има предвид, че целта на тези разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането и рекламирането на онлайн игри, насочени към датския пазар от дружества извън Дания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-331/15: Франция/Schlyter, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Явява ли се процедурата по Директива 98/34/ЕО и издаденото от Комисията подробно становище част от „дейност по разследване“ по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Може ли оповестяването на подробно становище на Комисията, издадено по Директива 98/34/ЕО, да засегне целите на тази процедура и да обоснове отказ за достъп на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/16: Município de Palmela, Съдебно решение от 1 февруари 2017 г.

Следва ли член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление, се отнася само до посочените регламенти, или до цялото законодателство, в което те се съдържат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-613/14: James Elliott Construction, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.

1) a)
Когато клаузите на частноправен договор задължават страна да достави продукт, произведен в съответствие с национален стандарт, приет в приложение на европейски стандарт, изготвен въз основа на мандат от Европейската комисия съгласно разпоредбите на [Директива 89/106/ЕИО], може ли да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на този стандарт от Съда на Европейския съюз на основание член 267 ДФЕС?
б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен, изисква ли стандарт EN 13242:2002 спазването или нарушаването му да бъде установявано единствено въз основа на изпитване в съответствие с (невъзложени) стандарти, приети от CEN (Европейски комитет за стандартизация) и посочени в EN 13242:2002, и дали такова изпитване се извършва към момента на производството и/или доставката; или е възможно нарушаването на този стандарт (и в съответствие с това нарушаването на договора) да бъде установено въз основа на изпитване, проведено по-късно, ако резултатите от това изпитване логически доказват нарушаване на стандарта?
2) При разглеждането на частноправен иск за нарушаване на договор във връзка с продукт, произведен в съответствие с европейски стандарт, разработен въз основа на мандат от Европейската комисия съгласно [Директива 89/106] относно строителните продукти, длъжен ли е националният съд да откаже да приложи разпоредбите от националното право, включващи [съществуването на изплицитни договорни] условия за годност за предлагане на пазара и пригодност за определена цел или определено качество, въз основа на това, че било правните разпоредби, било тяхното прилагане създават стандарти или налагат технически спецификации или изисквания, които не са били нотифицирани в съответствие с разпоредбите на [Директива 98/34/ЕО]?
3) Длъжен ли е национален съд, който разглежда иск за [неизпълнение] на частноправен договор, породен от твърдяно нарушаване на клауза за годност за предлагане на пазара или пригодност за използване (включена в договора между страните по силата на нормативен акт, която страните не са променили и не са се отказали да прилагат) по отношение на продукт, произведен в съответствие със стандарт EN 13242:2002, да презумира, че този продукт е с годно за пазара качество и е пригоден за използване според предназначението му, и ако е така, може ли такава презумпция да бъде оборена само чрез доказване на несъответствие със стандарт EN 13242:2002 чрез изпитвания, проведени в съответствие с изпитванията и протоколите, посочени в стандарт EN 13242:2002, и проведени към момента на доставката на продукта?
4) Ако отговорите на въпроси 1(a) и 3 са положителни, предвиден ли е от или съгласно стандарт EN 13242:2002 лимит за общото съдържание на сяра в скалните материали, така че съответствието с такъв лимит да е изискуемо, inter alia, за да породи презумпция за пригодност за предлагане на пазара или пригодност за използване?
5) Ако отговорите на въпроси 1(a) и 3 са положителни, необходимо ли е доказване, че продуктът носи маркировката „СЕ“, за да може да се извърши позоваване на презумпцията, създадена с приложение ZA към стандарт EN 13242:2002 и/или член 4 oт [Директива 89/106]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/15: M. и S., Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.

Може ли член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че допуска диференциация на последиците от липсата на нотификация на разпоредби, представляващи технически регламенти, тоест може ли за разпоредбите, които се отнасят до свободи, неподлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, липсата на нотификация да води до невъзможност за прилагането им по конкретно разглежданото дело, а за разпоредбите, които се отнасят до свободи, подлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, да се допуска националният съд, който е и съд на Съюза, да преценява дали въпреки липсата на нотификация са съвместими с изискванията по член 36 от Договора и не следва да бъдат оставяни без приложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/15: Beca Engineering, Определение от 21 април 2016 г.

Противоречи ли на правото на Съюза национална уредба, която налага изискване комините да се изработват задължително от негорими материали, без това правило да е нотифицирано на Европейската комисия съгласно Директива 98/34/ЕО?
Следва ли такава разпоредба да се квалифицира като „техническо правило“ по смисъла на Директива 98/34/ЕО и какви са последиците при липса на нотификация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.

1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/14: Balázs, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34 критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността, от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form