4.11.02 - Обществени поръчки
Обществени поръчки
Дело C-110/16: Lg Costruzioni, Определение от 8 юни 2017 г.
Приложима ли е Директива 2004/18/ЕО към поръчки със стойност под определения в нея праг в отсъствие на сигурен трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/16: Archus и Gama, Съдебно решение от 11 май 2017 г.
Следва ли принципът на равно третиране на икономическите оператори, закрепен в член 10 от Директива 2004/17, да се тълкува в смисъл, че не допуска в процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да приканва оферентите да представят изискваните декларации или документи, които не са представили в определения срок за подаване на оферти, или да поправят тези декларации или документи в случай на грешка, без същевременно възлагащият орган да е длъжен да указва на оферентите, че им е забранено да променят съдържанието на подадените оферти?
Следва ли член 10 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да задържи внесения от икономическия оператор депозит, ако след отправено искане от възлагащия орган за допълване на офертата икономическият оператор не представи „документи или декларации“ (мостри), удостоверяващи, че предлаганите доставки на стоки, услуги или строителство отговарят на изискванията на възлагащия орган, при положение че подобно допълване на офертата би довело до промяна на съдържанието ѝ, или не даде съгласие за поправяне на офертата му от възлагащия орган, което води до невъзможност офертата на този оператор да бъде избрана като най-изгодна?
Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 92/13 да се тълкува в смисъл, че с израза „определена обществена поръчка“, използван в тази разпоредба в контекста на „интерес от получаването на определена обществена поръчка“, се има предвид „конкретната провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка“ или се има предвид „конкретният предмет на поръчката“, независимо дали като последица от уважаването на жалбата възлагащият орган ще е длъжен да прекрати провежданата процедура за възлагане на обществена поръчка и евентуално да открие нова процедура за възлагането на тази поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/14: Esaprojekt, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/15: Marina del Mediterráneo и др., Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 310, параграф 2 от Закон 30/2007, доколкото същата е пречка да се оспорват със специалната жалба в областта на обществените поръчки подготвителни актове на възлагащия орган като решението за допускане на оферта на оферент, за когото се твърди, че не отговаря на условията за технически възможности и икономическо състояние, предвидени в националното законодателство и правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: имат ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/15: Borta, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 37, 38, 53 и 54 от Директива 2004/17, разглеждани заедно или поотделно (но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:
а) не допускат норма на националното право, съгласно която, в случай че подизпълнители са поканени да изпълнят поръчка за строителство, основното строителство, както е определено от възлагащия орган, трябва да се извърши от изпълнителя на доставки?
б) не допускат схема, предвидена в документите във връзка с обществената поръчка, за съчетаване на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки като определената от възлагащия орган в спорната спецификация на обществената поръчка, която изисква частта, представляваща професионалния капацитет на съответния икономически оператор (партньор при съвместна дейност), да съответства на частта от конкретното строителство, която той действително ще извърши съгласно обществената поръчка?
Трябва ли разпоредбите на членове 10, 46 и 47 от Директива 2004/17, разглеждани заедно или поотделно (но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:
а) принципът на равно третиране на изпълнителите на доставки и принципът на прозрачност не са нарушени, в случай че възлагащият орган:
— предвижда предварително в документите във връзка с обществената поръчка обща възможност за съчетаване на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки, но не определя схемата за прилагането на тази възможност,
— впоследствие, в хода на процедурата за възлагане на обществената поръчка, определя по-подробно изискванията за преценка на квалификацията на изпълнителите на доставки, като предвижда някои ограничения относно съчетаването на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки,
— поради по-подробното определяне на съдържанието на изискванията за квалификация той удължава крайния срок за подаване на оферти и съобщава това в Официален вестник?
б) ограничение на съчетаването на капацитета на изпълнителите на доставки не следва да се посочва ясно предварително, ако с оглед на специфичния характер на дейностите на възлагащия орган и особеностите на обществената поръчка такова ограничение е предвидимо и обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/15: Remondis, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Представлява ли споразумение между два местни и регионални органа, въз основа на което тези органи учредяват с акт съвместно общинско обединение със собствена правосубектност, което за в бъдеще ще бъде компетентно да изпълнява определени задачи, които до момента са били задължение на участващите местни и регионални органи, „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18, когато това прехвърляне на задачи се отнася до предоставяне на услуги по смисъла на Директивата и e извършено възмездно, развивайки дейности на общинското обединение, които надхвърлят изпълнението на задачи, попадащи преди това в задълженията на участващите органи, като прехвърлянето на задачи не спада към „двата вида обществени поръчки“, които, макар че са възложени от публичноправни образувания според практиката на Съда (за последен път: решение Piepenbrock, C‑386/11, EU:C:2013:385, т. 33 и сл.), не попадат в приложното поле на правото на обществените поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос възниква въпросът дали учредяването на общинско обединение и свързаното с това прехвърляне на задачи върху него по изключение не попада в приложното поле на правото на Съюза относно обществените поръчки според утвърдените от Съда принципи във връзка с договори между публичноправно образувание и лице, което от правна гледна точка е различно от това образувание, според които принципи прилагането на правото на обществените поръчки е изключено, когато образуванието упражнява върху съответното лице контрол, […] подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и въпросното лице упражнява по-голямата част от дейността си за образуванието или образуванията, което има (които имат) дялове в него (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 1999 г., Teckal (C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 50), или напротив, прилагат се принципите, които Съдът е утвърдил във връзка с договори, с които се установява сътрудничество между публичноправни образувания, чиято цел е да осигуряват изпълнението на обща за тях задача от обществен интерес (вж. в този смисъл решение от Lecce и 19 декември 2012 г., Ordine degli Ingegneri della Provincia di др., C‑159/11, EU:C:2012:817, т. 34 и сл.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/16: Edra Costruzioni и Edilfac, Определение от 10 ноември 2016 г.
Противоречи ли на принципите на равно третиране, прозрачност и пропорционалност изключване от тръжна процедура поради непосочване в офертата на разходите за безопасност на труда, когато това изискване не е било изрично предвидено в тръжната документация или националното законодателство, а произтича от съдебно тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/16: Spinosa Costruzioni Generali и Melfi, Определение от 10 ноември 2016 г.
Принципите на равно третиране и прозрачност, въведени с Директива 2004/18/ЕО, противопоставят ли се на изключване на участник от процедура за възлагане на обществена поръчка поради непосочване в офертата на разходите за безопасност на труда, когато това изискване не е изрично предвидено в документацията на поръчката или в националното законодателство, а произтича само от съдебно тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/15: Ciclat, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Допускат ли член 45 от Директива 2004/18, разглеждан в светлината на принципа на рационалност, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС национална правна уредба, която в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка на стойност над общностния праг позволява служебно да бъде поискано удостоверение (DURC) от осигурителните институции и задължава възлагащия орган да счита като основание за изключване удостоверение, от което са видни минали нарушения, свързани със задълженията за внасяне на осигурителни вноски, които са били налице по-специално към момента на участието в процедурата за възлагане на обществена поръчка, които обаче не са известни на икономическия оператор — който участва въз основа на валиден DURC, удостоверяващ липсата на задължения — и при всички случаи вече не са налице към момента на възлагането на обществената поръчка или на служебната проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-697/15: MB, Определение от 10 ноември 2016 г.
Съвместими ли са принципите на равнопоставеност и прозрачност, както са въведени с Директива 2004/18/ЕО, с национална практика за изключване от процедура по възлагане на обществена поръчка въз основа на неизпълнение на неясно или неточно предвидено задължение, което се извежда само от съдебно тълкуване на националната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.