4.10 - Данъчни разпоредби

Представлява ли „окончателно несъбираемо вземане“ основание за задължително намаляване на данъчната основа по ДДС по смисъла на член 90 от Директива 2006/112/ЕО?
Може ли държава членка да дерогира правилото за намаляване на данъчната основа при окончателно несъбираеми вземания, като приравни този случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Pikamae

Вътрешен пазар — Принципи | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Унгарски

Дело C-579/18: Comida paralela 12, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Трябва ли членове 8 и 38 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Saugmandsgaard Oe

Френски

Дело C-692/17: Paulo Nascimento Consulting, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Попада ли в обхвата на понятието „отпускане“, „договаряне“ или „управление“ на кредит за целите на прилагане на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, възмездно прехвърляне, извършено от данъчнозадължено лице по ДДС в полза на трето лице, на процесуалното му качество в изпълнително производство за събиране на признато със съдебно решение вземане от неизпълнение на договор за посредничество при сделка с недвижим имот, заедно с дължимото ДДС по действащата ставка към датата на извършване на плащането, както и вече изтеклите и изтичащите лихви за забава до пълното плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Saugmandsgaard Oe

Португалски

Дело C-653/18: Unitel, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Полски

Дело C-4/18: Winterhoff, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Трябва ли член 2, точка 13 и член 3 от Директива 97/67/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставчици на услугата за доставка на кореспонденция като разглежданите в главните производства, които в качеството си на притежатели на национална лицензия, позволяваща им да предлагат тази услуга, са длъжни да извършват съгласно разпоредбите на националното право услуги за официално връчване на документи, издадени от съдилища или административни органи, трябва да се считат за „доставчици на универсалната услуга“ по смисъла на тези разпоредби, така че тези услуги трябва да са освободени от ДДС като услуги на „обществените пощенски служби“ съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Предстои добавяне

Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакви права, и по-специално права, произтичащи от качеството на страна, в първоначалното ревизионно производство?
В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата, национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, свързани с качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражнява никакъв контрол?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите, и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, свързани качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражнява никакъв контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bobek

Унгарски

Дело C-270/18: UPM France, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Данъчни въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, с което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, при положение че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от положение като разглежданото по главното производство за периода преди 1 януари 2011 г., през който Френската република, както ѝ позволява тази директива, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито, вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?
При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от посочената директива за дребните производители, които потребяват произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си
По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като тогава държавата членка е длъжна да облага с данък използвания природен газ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Sharpston

Френски

Дело C-573/18: C (ДДС и земеделски субсидии), Съдебно решение от 9 октомври 2019 г.

Трябва ли при обстоятелства като тези по главното производство, при които организация на производителите по смисъла на член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент № 2200/96 доставя имуществени активи на производителите, които са нейни членове, в замяна на което тази организация получава от производителите плащания, които не покриват покупната цена на тези активи, да се приеме, че пълният размер на действително платената сума за доставката от оперативния фонд е „субсидия, пряко свързана с цената на тези доставки“ по смисъла на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО, поради което в данъчната основа се включва и размерът на финансовата помощ по смисъла на член 15 от Регламент № 2200/96, предоставена от компетентните органи на оперативния фонд въз основа на оперативна програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Szpunar

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Защита на потребителите | Обществено здравеопазване | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-329/18: Altic, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Като се има предвид целта на Регламент № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112, задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bobek

Латвийски

Дело C-42/18: Cardpoint, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bot