всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.09.03.02 - Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар (член 107, параграф 3 ДФЕС)

Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар (член 107, параграф 3 ДФЕС)

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуснала ли е Комисията грешки при прилагането на правото и явни грешки в преценката относно това дали мерките, предоставени на дружествата майки на консорциума за финансиране на вътрешните железопътни връзки, и държавните гаранции, предоставени на консорциума за финансиране на постоянната връзка, представляват държавни помощи?
Правилно ли е Комисията да приеме, че държавните гаранции и датските данъчни помощи, предоставени на консорциума, са съвместими с вътрешния пазар по член 107, параграф 3 ДФЕС, и допустимо ли е датският режим на съвместно данъчно облагане да не бъде квалифициран като държавна помощ?
Законосъобразно ли е заключението на Комисията, че ако държавните гаранции и датските данъчни помощи се считат за несъвместими с вътрешния пазар, са налице оправдани правни очаквания на консорциума и на Кралство Дания и Кралство Швеция, че тези помощи няма да бъдат поставени под въпрос?
Спазено ли е задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, при наличие на сериозни затруднения относно квалификацията и съвместимостта на мерките за помощ?
Спазено ли е задължението за мотивиране на обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Критериите и основанията, по които дадена държавна гаранция се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и дали са изпълнени условията за наличие на селективно икономическо предимство, нарушаване или заплаха за конкуренцията и възможно засягане на търговията между държавите членки.
Възможността предоставената държавна помощ да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, включително дали са изпълнени критериите за необходимост, пригодност и пропорционалност на мярката спрямо целта за преодоляване на сериозно нарушение на икономиката на държавата членка.
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания с оглед на условията за предоставяне и уведомяване за държавната помощ, както и възможността за възстановяване на помощта, когато тя е предоставена без предварително уведомяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Кои актове на институциите на ЕС попадат в обхвата на понятието „регулаторни актове“ по член 263, четвърти параграф, трета алинея ДФЕС?
Какви са изискванията за индивидуална засягаемост на жалбоподателя при оспорване на решение за държавна помощ по съдебен ред пред институциите на ЕС?
Гарантира ли се ефективна съдебна защита на лица, които не отговарят на изискванията за индивидуална засягаемост по член 263 ДФЕС, чрез националните съдилища с възможност за преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Тълкуване на член 3, параграф 3 от приложение I на Регламент (ЕО) № 800/2008 относно възможността предприятия, управлявани от физически лица или група физически лица, действащи съгласувано, да бъдат считани за „свързани предприятия“ извън формалните отношения, изброени в този член.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране на обжалваното решение и нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя в административното производство?
Правилно ли е приложен тестът Altmark при определяне дали компенсационната мярка представлява държавна помощ?
Допуснати ли са грешки при прилагането на правото и явни грешки в преценката при прилагането на Решение 2005/842/ЕО и Решение 2011/21/ЕС относно освобождаването от задължението за уведомяване за компенсации за обществени услуги?
Правилно ли е квалифицирано дружеството Saremar като предприятие в затруднено положение и допустимо ли е ограничаването на възможността за получаване на компенсация за обществена услуга от такива предприятия?
Допуснати ли са грешки при прилагането на правото и явни грешки в преценката при прилагането на критериите от Рамката на Съюза за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги?
Правилно ли е определен обхватът и съдържанието на наложените на Saremar задължения за извършване на обществена услуга при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС?
Явява ли се спорното увеличаване на капитала държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и спазен ли е критерият за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допуснала ли е Комисията правна грешка, като е приложила Регламент № 1370/2007 вместо Регламент № 1191/69 при оценката на съвместимостта на помощта, изплатена на DSB след 3 декември 2009 г.?
Допуснала ли е Комисията правна грешка, като не е разпоредила възстановяване на надвзетата компенсация, изплатена на DSB за изпълнение на обществена услуга, доколкото тя е несъвместима с вътрешния пазар?
Допуснала ли е Комисията явна грешка в преценката, като е приела, че маршрутът Копенхаген–Истад представлява обществена услуга и е включен в схемата на договори за обществени услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е определено наличието на държавна помощ по отношение на средствата, предоставени на местните органи?
Съществува ли държавна помощ, когато мерките представляват обществени поръчки, възложени на пазарни цени, които не предоставят селективно предимство?
Явява ли се разглежданата дейност икономическа или представлява ли услуга от общ икономически интерес (УОИИ), и спазени ли са изискванията за мотивиране?
Могат ли разглежданите мерки да нарушат конкуренцията или да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107 ДФЕС?
Правилно ли е преценена съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, включително по отношение на принципа на технологична неутралност, пропорционалност и липса на ненужни нарушения на конкуренцията?
Правилно ли е определено, че разглежданата помощ представлява нова помощ, а не изменение на съществуваща помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) Може ли Съобщението относно банковия сектор, с оглед на конкретните правни последици, които поражда, като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) [ДФЕС] Съюзът притежава изключителна компетентност в сектора на държавните помощи и че съгласно член 108 [ДФЕС] Комисията e компетентна да взема решения в сектора на държавните помощи, да се тълкува в смисъл, че същото има обвързващо действие спрямо държавите членки, които възнамеряват да приемат мерки за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката чрез държавна помощ за кредитни институции, при положение че тази помощ има постоянен характер и не може лесно да бъде отменена?
2) Точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи, насочени към преодоляването на сериозни затруднения в националната икономика, с изпълнението на задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти] с цел ограничаване на помощите до минимално необходимото с оглед на отчитането на моралния риск, съвместими ли са с членове 107—109 [ДФЕС], доколкото надхвърлят правомощията на Комисията, определени в посочените разпоредби на [ДФЕС] в областта на държавните помощи?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или преобразуване в собствен капитал, доколкото това задължение се отнася до акциите (собствения капитал), на [подчинените финансови инструменти], които са емитирани преди публикуването на Съобщението относно банковия сектор и към момента на емитирането им е можело да бъдат изцяло или частично обезсилени без предоставяне на обезщетение единствено при несъстоятелност на банката, съвместими ли са с принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на Съюза?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], без да е образувано и приключено производство по несъстоятелност с осребряване на имуществото на длъжника в съдебно производство, в рамките на което притежателите на подчинени финансови инструменти биха били в положението на страни, съвместими ли са с правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], доколкото изпълнението на тези мерки изисква намаляване и/или увеличаване на дружествения капитал на акционерното дружество с решение на компетентния управителен орган, а не на общото събрание на акционерното дружество, съвместими ли са с членове 29, 34, 35 и 40—42 от Директива 2012/30 […]?
6) Може ли съобщението относно банковия сектор, що се отнася до точка 19 от него, и по-специално до предвиденото в тази точка изискване за зачитане на основните права, до точка 20 от него и до утвърждаването на принципното задължение, съдържащо се в точки 43 и 44 от това съобщение, за преобразуване или намаляване на [стойността на подчинените финансови инструменти] преди отпускането на държавни помощи, да се тълкува в смисъл, че посочената мярка не обвързва държавите членки, които възнамеряват да преодолеят сериозни затруднения в икономиката чрез държавни помощи в полза на кредитни институции, да въведат задължение за осъществяване на посоченото преобразуване или намаляване като условие за отпускането на държавни помощи на основание член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], или в смисъл, че за да бъде съвместима държавната помощ, е достатъчно мярката за преобразуване или намаляване да е приложена само пропорционално?
7) Може ли член 2, седмо тире от [Директива 2001/24] да се тълкува в смисъл, че към мерките за оздравяване спадат и предвидените мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори съгласно точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор (намаляване на собствения дружествен капитал от първи ред, на [стойността на подчинените финансови инструменти] и преобразуването в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме решение за съвместимост на държавна помощ със вътрешния пазар, без да открие официална процедура по разследване, когато има сериозни затруднения при преценката?
Извършила ли е Комисията достатъчно задълбочен икономически анализ и взела ли е предвид всички релевантни обстоятелства при оценката на схемата за държавна помощ?
Нарушила ли е Комисията принципа на равно третиране при разглеждането на помощите за центровете за катерене?
Длъжна ли е била Комисията да приложи по-ранната си практика или работни документи при оценката на помощта?
Съответства ли помощта на цел от общ интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и допустимо ли е предоставянето на оперативна помощ в този контекст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Може ли освобождаването от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в Сардиния, да бъде изключено от приложното поле на правилата за държавните помощи поради принципите на правна сигурност, презумпцията за валидност на актовете на институциите и принципа lex specialis derogat legi generali?
Явява ли се спорното освобождаване селективна мярка по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и допустимо ли е квалифицирането му като държавна помощ?
Следва ли спорното освобождаване да се счита за съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999, поради това че е било разрешено с решения на Съвета?
Може ли Комисията да квалифицира спорното освобождаване като нова помощ, въпреки че на Италианската република е било разрешено да го прилага до 31 декември 2006 г. съгласно член 18 от Директива 2003/96 и Решение 2001/224?
Съвместима ли е спорната помощ с общия пазар поради това, че е насочена към опазване на околната среда и отговаря на условията на Насоките от 2001 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда?
Може ли спорната помощ да бъде обоснована като съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3 ЕО и Насоките за регионалните държавни помощи, предвид икономическото изоставане на Сардиния?
Допустимо ли е възстановяването на спорната помощ, като се има предвид принципът на защита на оправданите правни очаквания, принципът на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите?
Спазен ли е принципът на добра администрация при приемането на обжалваното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 253 ЕО при разпореждането за възстановяване на помощта и взети ли са предвид оправданите правни очаквания на получателя относно амортизацията на инвестициите му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567812 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form