всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.09.03.02 - Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар (член 107, параграф 3 ДФЕС)

Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар (член 107, параграф 3 ДФЕС)

Дело C-588/22: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме, че държавната помощ, предоставена на Finnair, е съвместима с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и с Временната рамка, без да съществуват „сериозни съмнения“ относно правилното им прилагане?
Съвместима ли е помощта с принципите на недискриминация и пропорционалност, като се има предвид, че е предоставена само на Finnair?
Нарушава ли предоставянето на помощта изключително на Finnair свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС както от страна на Комисията, така и от Общия съд в обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/23: Falke/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост за държавна помощ въз основа на общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност?
Съответства ли решението на Общия съд на изискванията на изменената Временна рамка за държавни помощи, по-специално относно начина на определяне на критерия за допустимост?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при избора на критерия за допустимост за помощта и правилно ли е преценена неговата необходимост и адекватност спрямо целта на мярката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-124/23: E. Breuninger/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост по общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност, при одобряване на държавна помощ за покриване на неконтролирани фиксирани разходи във връзка с COVID-19?
Спазени ли са изискванията на четвъртата редакция на Временната рамка относно държавните помощи, по-специално относно целта и критериите за допустимост на помощта?
Пропорционален ли е критерият за допустимост, основан на спад на общия оборот на предприятието, спрямо целта на помощта и изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и член 5, параграф 4 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/22: Wizz Air Hungary/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Изпълнено ли е условието за наличие на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена, при преценката на държавната помощ?
Правилно ли са приложени Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране относно доказателствата за затрудненията на конкурентите да поемат предоставянето на услугата?
Явно ли са изопачени доказателствата относно наличния капацитет на пазара и способността на нискотарифните авиокомпании да обслужват вътрешните маршрути?
Могат ли увеличенията на капитала да се считат за елемент от плана за преструктуриране на предприятие в затруднено положение?
Явно ли са изопачени доказателствата относно продължителността на периода на преструктуриране на Tarom?
Следваше ли Комисията да провери дали съществуваща помощ е станала нова помощ при анализа на случая?
Нарушени ли са процесуалните права по член 108, параграф 2 ДФЕС поради незапочване на официална процедура по разследване от Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за авиокомпании с шведски оперативен лиценз?
Нарушено ли е правото на свободно предоставяне на услуги чрез изключване на авиокомпании без шведски лиценз от схемата за държавна помощ?
Задължена ли е Европейската комисия при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да съпоставя положителните ефекти от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и конкуренцията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията относно схемата за държавна помощ?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа по същество оплакване за нарушение на процесуалните права поради отказ на Комисията да започне официална процедура по разследване, когато вече е отхвърлил основанията по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-210/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за авиокомпании, притежаващи френски лиценз?
Нарушено ли е правото на свободно предоставяне на услуги чрез изключване на авиокомпании, които не притежават френски лиценз, от разглежданата схема за помощ?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на помощта и критериите за нейното предоставяне по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?
Длъжна ли е била Комисията да започне официална процедура по разследване поради наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на схемата за помощ с вътрешния пазар и нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя в това отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/21: TUIfly/Комисия, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Допустимо ли е прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се основава на липсата на бизнес план или субективни намерения на публичните органи?
Следва ли при прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се вземат предвид перспективите за дългосрочна рентабилност на действията по маркетинг, предвидени в спорните споразумения?
Правилно ли е приложен критерият за инвеститор в пазарна икономика чрез използване на методологията за ex ante анализ на маргиналната рентабилност, основана на Насоките за авиацията от 2014 г., към мерки, приети през 2003 и 2008 г.?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез прилагане на изисквания, произтичащи от по-късна административна практика, към действия, извършени преди приемането на тази практика?
Допустимо ли е Комисията и Общият съд да използват критерия за рентабилност на новите въздушни линии като определящ за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС?
Следва ли при оценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да се вземат предвид само преките ефекти върху развитието на летищната инфраструктура, а не и косвените икономически ползи за региона?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при анализа на съвместимостта на помощта и при отхвърляне на доводите на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-702/20: DOBELES HES, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящем ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията [от 24 април 2017 г. — Помощ за енергията от възобновяеми източници и за комбинираното производство в Латвия (NN/2015) (JO 2017, C 176, p. 2)], в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от Регламент [2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), точка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги [(„Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183)], изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година [(ОВ L 337, 2009 г., стр. 37)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form