4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-620/10: Kastrati, Съдебно решение от 3 май 2012 г.
Следва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че в резултат на оттеглянето на молба за убежище по смисъла на член 2, буква в) от него, направено, преди компетентната да разгледа тази молба държава членка да поеме отговорността за търсещото убежище лице, този регламент вече не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/12: Health Service Executive, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Попада ли в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 решение на съд на държава членка, което предвижда настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, когато това настаняване предполага лишаване от свобода с цел закрила?
Какви са изискванията по член 56 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно характера на съгласието и компетентния орган за даване на съгласие за трансгранично настаняване на дете?
Необходимо ли е решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип, постановено от съд на една държава членка, да бъде признато и/или обявено за изпълняемо в другата държава членка, преди да бъде изпълнено там?
При подновяване на срока на действие на решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, необходимо ли е всяко подновяване да бъде придружено от ново съгласие по член 56 и нова декларация за изпълняемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/10: Kamberaj, Съдебно решение от 24 април 2012 г.
Първият, четвъртият, петият, шестият и седмият въпрос, поставени от Tribunale di Bolzano по дело C-571/10, са недопустими.
При противоречие между разпоредба на националното право и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., извършената в член 6, параграф 3 ДЕС препратка към тази конвенция налага ли на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на конвенцията, като остави без приложение несъвместимата с нея разпоредба на националното право?
Член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална или регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която при отпускането на жилищна помощ предвижда различно третиране на гражданите на трета страна, ползващи се със статут на дългосрочно пребиваващи, предоставен в съответствие с разпоредбите на тази директива, в сравнение с живеещите в същата провинция или регион граждани на държавата членка във връзка с разпределянето на средствата за тази помощ, доколкото помощта попада в някоя от посочените в тази разпоредба три категории и параграф 4 от същия член не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/10: F-Tex, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/10: Wintersteiger, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага своите услуги под различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
а) компетентността се учредява единствено когато ключовата дума се използва в уебсайт на интернет търсачката, чийто домейн от първо ниво е на държавата на сезирания съд;
б) компетентността се учредява единствено когато уебсайтът на интернет търсачката, в който се използва конкретната ключова дума, е достъпен от държавата на сезирания съд;
в) компетентността зависи, освен от наличието на достъп до уебсайта, и от наличието на допълнителни условия?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос, буква в)]:
Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от [Регламент №°44/2001] в случай на използване на марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/12: Vo, Съдебно решение от 10 април 2012 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда наказателноправна отговорност за подпомагане на незаконна имиграция, когато граждани на трети страни разполагат с виза, получена чрез измама относно действителната цел на пътуването, без визата да е била предварително анулирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/10: G, Съдебно решение от 15 март 2012 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 5, точка 3 от същия регламент по отношение на иск за отговорност поради управлението на уебсайт срещу ответник, който вероятно е гражданин на Съюза, но чието местонахождение е неизвестно?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска произнасянето на съдебно решение в неприсъствено производство срещу ответник, на когото документът за образуване на производството е бил връчен чрез публикуване съгласно националното право поради невъзможността да се определи местонахождението му?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска удостоверяване като европейско изпълнително основание по смисъла на Регламент № 805/2004 на съдебно решение, произнесено в неприсъствено производство срещу ответник, чийто адрес е неизвестен?
Следва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотеза, при която не е известно мястото на установяване на доставчика на услугите на информационното общество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/10: X, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Следва ли член 2, член 3 и член 8, параграф 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като тези на член 392, параграф 1 bis, член 398, параграф 5 bis и член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс, които, от една страна, не предвиждат за прокуратурата задължение да поиска от сезираната юрисдикция да даде възможност на особено уязвима жертва да бъде изслушана и да даде показания чрез специалния способ за събиране на доказателства във фазата на разследване на наказателното производство, а от друга страна, не позволяват на тази жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана и да даде показания чрез посочения способ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.