4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-277/11: M., Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
В случай, при който молител иска предоставянето на статута на субсидиарна закрила, след като му е бил отказан статутът на бежанец и след като е било направено предложение за отхвърляне на тази молба, въведеното с член 4, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/83 изискване държавата членка да оказва съдействие на молителя задължава ли административните органи на съответната държава членка да предоставят на молителя резултатите от разглеждането преди приемането на окончателното решение, така че да му позволят да изрази становището си по неблагоприятните за него аспекти в предложеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?
Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/11: Gothaer Allgemeine Versicherung и др., Съдебно решение от 15 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 15 ноември 2012 година ( *1 ) „Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 32 и 33 — Признаване на съдебни решения — Понятие за решение — Действие на съдебно решение относно международната компетентност — Клауза, с която се възлага компетентност“ По дело C-456/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Bremen (Германия) с акт от 25 август 2011 г., постъпил в Съда на 2 септември 2011 г., в рамките на производство по дело Gothaer Allgemeine Versicherung AG, ERGO Versicherung AG, Versicherungskammer Bayern-Versicherungsanstalt des öffentlichen Rechts, Nürnberger Allgemeine Versicherungs-AG, Krones AG срещу Samskip GmbH, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-н K. Lenaerts (докладчик), изпълняващ функцията на председател на трети състав, г-н E. Juhász, г-н G. Arestis, г-н J. Malenovský и г-н T. von Danwitz, съдии, генерален адвокат: г-н Y. Bot, секретар: г-н V. Tourrès, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Gothaer Allgemeine Versicherung AG, ERGO Versicherung AG, Versicherungskammer Bayern-Versicherungsanstalt des öffentlichen Rechts, Nürnberger Allgemeine Versicherungs-AG, от K. Ramming, Rechtsanwalt, — за Krones AG, от A. Nerz и M. Theisen, Rechtsanwälte, подпомагани от г-н R. Geimer, професор, и C. г-н Wagner, Justiziar, — за Samskip GmbH, от O. Hartenstein, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа F. Wannek, в качеството на представители, — за белгийското правителство, от г-н J.-C. Halleux и г-н T. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/11: Iida, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“ по дело C-40/11, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия) с акт от 20 януари 2011 г., постъпил в Съда на 28 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Yoshikazu Iida срещу Stadt Ulm, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща функциите на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 март 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за г-н Y. Iida, от T. Oberhäuser и W. Weh, Rechtsanwälte, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/11: K, Съдебно решение от 6 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2012 година ( *1 ) „Регламент (ЕО) № 343/2003 — Определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки, от гражданин на трета страна — Хуманитарна клауза — Член 15 от този регламент — Лице, ползващо убежище в държава членка, което е в зависимост от търсещия убежище, тъй като страда от тежко заболяване — Член 15, параграф 2 от регламента — Задължение на тази държава членка, която не е компетентна предвид критериите, изложени в глава III от същия регламент, да разгледа молбата за убежище, подадена от посоченото търсещо убежище лице — Условия“ По дело C-245/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Asylgerichtshof (Австрия) с акт от 20 май 2011 г., постъпил в Съда на 23 май 2011 г., в рамките на производство по дело K срещу Bundesasylamt, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts, заместник-председател, г-н A. Tizzano, г-жа R. Silva de Lapuerta, г-н L. Bay Larsen (докладчик), г-н A. Rosas, г-жа M. Berger и г-н E. Jarašiūnas, председатели на състави, г-н E. Juhász, г-н J. C. Bonichot, г-н D. Šváby, г-жа A. Prechal и г-н C. G. Fernlund, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 май 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за K, от A. Egger, Rechtsanwalt, — за австрийското правителство, от г-жа ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/11: Folien Fischer и Fofitec, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Специална компетентност по дела относно гражданска отговорност при деликт или квазиделикт — Отрицателен установителен иск („negative Feststellungsklage“) — Право на предполагаемия причинител на вредоносно събитие да предяви иск срещу евентуално увреденото лице пред съд на държавата, в която е настъпило или може да настъпи твърдяното събитие, за да се установи, че не е налице отговорност за непозволено увреждане“ По дело C-133/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 1 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 18 март 2011 г., в рамките на производство по дело Folien Fischer AG, Fofitec AG срещу Ritrama SpA, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н A. Borg-Barthet, г-н J.-J. Kasel, г-н M. Safjan (докладчик) и г-жа M. Berger, съдии, генерален адвокат: г-н N. Jääskinen, секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 февруари 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Folien Fischer AG и Fofitec AG, от G. Jaekel, Rechtsanwalt, — за Ritrama SpA, от J. Petersen, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители, — за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители, — за нидерландското правителство, от г-жа C. Wissels и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/10: Singh, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Следва ли понятието „формално ограничено разрешение за пребиваване“, съдържащо се в член 3, параграф 2, initio и буква д) от Директива 2003/109 […] да се тълкува в смисъл, че в неговите рамки попада разрешение за срочно пребиваване, което съгласно нидерландското право не дава никаква възможност за бъдещо получаване на разрешение за постоянно пребиваване, въпреки че срокът на валидност на това разрешение за пребиваване може по принцип да се продължава неограничено и въпреки че по този начин от приложното поле на Директивата се изключва определена група от лица като духовните водачи и религиозните учители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/11: Cimade и GISTI, Съдебно решение от 27 септември 2012 г.
Гарантира ли Директива 2003/9 […] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно [Регламент № 343/2003] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) към кой момент се погасява задължението на първата държава членка да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?
б) коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/11: Lopes Da Silva Jorge, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на транспонирането на посочения член 4, точка 6 изпълняваща държава членка може да реши да ограничи случаите, в които изпълняващият национален съдебен орган има право да откаже да предаде лице, спрямо което се прилага тази разпоредба, като изключи напълно и автоматично гражданите на другите държави членки, които се намират или пребивават на нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.