4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-332/11: ProRail, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Следва ли членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент № 1206/2001, експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/10: Refcomp, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Клауза, с която се учредява компетентност, уговорена в поредица от сключени в Общността договори между производител на стока и купувач на основание член 23 от Регламента […], има ли действие по отношение на вторичния приобретател, и ако това е така, при какви условия?
Клаузата, с която се учредява компетентност, има ли действие по отношение на вторичния приобретател и на встъпилите в правата му застрахователи, дори и ако член 5, параграф 1 от Регламента […] не е приложим към иска на вторичния приобретател срещу производителя, както Съдът е приел в Решение [от 17 юни 1992 г. по дело Handte, Recueil, стр. I-3967]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/11: D. и A., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/11: Radu, Съдебно решение от 29 януари 2013 г.
Трябва ли Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., разглеждано в светлината на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да се тълкува в смисъл, че изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят европейска заповед за арест, издадена с цел провеждане на наказателно преследване, с мотива че издаващите съдебни органи не са изслушали издирваното лице преди издаването на тази заповед за арест?
Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на правото на Съюза, поради липсващо или непълно транспониране или поради неправилно транспониране (в смисъл на неспазване на условието за реципрочност) на Рамково решение 2002/584 от страна на държавата, издаваща европейската заповед за арест
(Този въпрос е обявен за недопустим.)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/12: Zakaria, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.
Предвижда ли член 13, параграф 3 от Регламент № 562/2006 […] правото да се обжалва не само отказът за влизане в страната, но и нарушенията, извършени в хода на производството по приемане на решението, с което е разрешено влизането?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], посочената правна норма налага ли на държавите членки задължението да гарантират ефективно право на обжалване пред съдебен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], член 13, параграф 3 от същия регламент налага ли на държавите членки задължението да гарантират право на ефективно обжалване пред административен орган, който от институционална и функционална гледна точка предоставя същите гаранции като тези на съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/11: Alder, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Възможността за прилагане на Директива 2004/83/ЕО предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на закрила, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и предоставяне на субсидиарна закрила) по избор на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми на закрила, а [предполага] единствено включване в приложното поле на Директивата спрямо лицата?
Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, отпадане на възможността за ползване от закрила или помощ от тази организация или евентуално независеща от волята на лицето, което има право на закрила или помощ, пречка в резултат на легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/11: O. и S., Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средства за издръжката му, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства със съпругата си и с детето, гражданин на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него и същевременно не съжителства нито със своята съпруга, нито с това дете?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, по отношение на което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/11: Sagor, Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
1) С оглед на принципите на лоялно сътрудничество и на полезно действие на директивите, допускат ли членове 2, 4, 6, 7 и 8 от [Директива 2008/115] възможността на гражданин на трета страна, за когото съответната държава членка счита, че пребивава незаконно на територията ѝ, да бъде наложена наказателноправна санкция глоба и тя да бъде заменена с домашен арест единствено поради факта на незаконното му влизане и пребиваване, без при това да е налице неизпълнение на издадена от административен орган заповед за извеждане?
2) С оглед на принципите на лоялно сътрудничество и на полезно действие на директивите, допускат ли членове 2, 15 и 16 от [Директива 2008/115] след приемането на [посочената] директива държава членка да приеме правна норма, предвиждаща възможност на гражданин на трета страна, за когото съответната държава членка счита, че пребивава незаконно на територията ѝ, да бъде наложена наказателноправна санкция глоба, заменена с подлежащо на незабавно изпълнение експулсиране, без каквото и да било спазване на предвидените в [посочената] директива процедури и права на чужденците?
3) Допуска ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, прилагане на национална правна норма, приета в срока за транспониране на [същата] директива, с цел заобикалянето ѝ или, във всички случаи, ограничаването на приложното ѝ поле, и какви мерки следва да предприеме съдът, ако установи преследването на такава цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.