4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-268/17: AY (Mandat d’arrêt – Témoin), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/18: Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да изключи наличието на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата единствено въз основа на съществуването на правно средство за защита в издаващата държава членка, позволяващо оспорване на условията на лишаване от свобода?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган да провери условията на лишаване от свобода във всички пенитенциарни заведения, в които лицето би могло да бъде настанено, или само в тези, в които има вероятност лицето да бъде основно настанено?
Може ли изпълняващият съдебен орган да вземе предвид гаранции или информация, предоставени от органи на издаващата държава членка, различни от издаващия съдебен орган, относно отсъствието на нечовешко или унизително отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/18: C и др., Определение от 5 юли 2018 г.
Противоречи ли на правото на Съюза задържането с цел извеждане на гражданин на трета страна, чиято молба за международна закрила е отхвърлена като очевидно неоснователна, когато на основание член 46, параграфи 6 и 8 от Директива 2013/32 на това лице е разрешено да остане на територията до приключване на процедурата по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/17: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001] да се разбира като мястото, на което ответниците са сключили незаконосъобразното споразумение, нарушаващо член 82 [втора алинея], буква в) ЕО [понастоящем член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС], или като мястото, където са извършени действията по използване на финансовата облага, получена по силата на това споразумение, чрез прилагане на хищническо ценообразуване (кръстосано субсидиране) на едни и същи съответни пазари в конкуренция с ищеца?
Може ли по настоящото дело вредата (загуба на приходи), понесена от ищеца поради посочените незаконосъобразни действия на ответниците, да се счита за вреда по смисъла на член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001]?
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело дейността на клона на Air Baltic в Република Литва да се счита за „дейност на клон“ по смисъла на член 5, [точка] 5 от [Регламент № 44/2001]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/17: X, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли член 23, параграф 3 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италианската република вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Кралство Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила […], последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу решението на настоящия съд от 7 юли 2014 г. […]?
Следва ли от член 18, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?
Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от [Регламента „Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?
Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Кралство Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италианската република на Кралство Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/17: HR, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Как следва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ на детето по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, и по-специално относно елементите, въз основа на които се определя мястото на обичайното местопребиваване на дете в кърмаческа възраст при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/17: Petronas Lubricants Italy, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка, срещу когото бивш негов служител предявява иск пред съд на държавата членка по своето местоживеене (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/17: KP, Съдебно решение от 7 юни 2018 г.
Трябва ли нормата за субсидиарност по член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че се прилага само ако искът, с който започва производството по делото за издръжка, се предяви в държава членка, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка?
Трябва ли член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че изразът „не може да получи издръжка“ обхваща и хипотезите, при които в правото на държавата по предишното място на пребиваване не се предвижда изплащане на издръжка за минало време единствено поради неспазването на определени законови изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.