4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-56/17: Fathi, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато кандидат за международна закрила обжалва решение, с което се установява, че молбата му за международна закрила е неоснователна, компетентният съд на държавата членка е длъжен служебно да провери дали правилно са били приложени предвидените с Регламент № 604/2013 критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа посочената молба?
Следва ли член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба?
Следва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/18: FR, Определение от 27 септември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (première chambre) 27 septembre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Procédure préjudicielle d’urgence – Article 99 du règlement de procédure de la Cour – Espace de liberté, de sécurité et de justice – Procédures communes pour l’octroi et le retrait de la protection internationale – Directive 2013/32/UE – Article 46 – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Article 18, article 19, paragraphe 2, et article 47 – Droit à un recours effectif – Décision rejetant une demande de protection internationale – Réglementation nationale prévoyant un deuxième degré de juridiction – Effet suspensif de plein droit limité au recours de première instance » Dans l’affaire C‑422/18 PPU, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Tribunale di Milano (tribunal de Milan, Italie), par décision du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, dans la procédure FR contre Ministero dell’interno – Commissione Territoriale per il riconoscimento della Protezione Internazionale presso la Prefettura U.T.G. di Milano, en présence de : Pubblico Ministero, LA COUR (première chambre), composée de Mme R. Silva de Lapuerta (rapporteur), président de chambre, MM. J.‑C. Bonichot, A. Arabadjiev, S. Rodin et E. Regan, juges, avocat général : Mme E. Sharpston, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la demande de la juridiction de renvoi du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, de soumettre le renvoi préjudiciel à la procédure d’urgence, conformément à l’article 107 du ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Съдебно решение от 26 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Директива 2005/85/ЕО — Член 39 — Директива 2008/115/ЕО — Член 13 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Принцип на забрана за връщане — Решение, с което се отхвърля молба за международна закрила и се налага задължение за връщане — Национална правна уредба, предвиждаща второинстанционно съдебно производство — Автоматично суспензивно действие, ограничено до обжалването пред първата съдебна инстанция“ По дело C‑175/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 29 март 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производството по дело, X срещу Belastingdienst/Toeslagen, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за X, от E. C. Cerezo-Weijsenfeld, advocaat, – за нидерландското правителство, от J. Langer, и от М. К. Bulterman и М. H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за белгийското правителство, от C. Pochet, M. Jacobs и C. Van Lul, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/17: Mölk, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Хагски протокол за приложимото право към задълженията за издръжка — Член 4, параграф 3 — Иск за издръжка, предявен от кредитора за издръжката пред компетентния орган на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника — Влязъл в сила акт — Последващ иск, предявен от длъжника пред същия орган, за намаляване на определената издръжка — Явяване на кредитора — Определяне на приложимото право“ По дело C‑214/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 28 март 2017 г., постъпил в Съда на 25 април 2017 г., в рамките на производство по дело Alexander Mölk срещу Valentina Mölk СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: C. G. Fernlund (докладчик), председател на състава, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за А. Mölk, от L. Lorenz, Rechtsanwalt, – за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и M. Cancela Carvalho, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 май 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 година за приложимото право ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/18: R O, Съдебно решение от 19 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Случаи, при които не се допуска изпълнение — Член 50 ДЕС — Заповед, издадена от съдебните органи на държава членка, която е инициирала процедурата за оттегляне от Европейския съюз — Несигурност относно режима, приложим към отношенията между тази държава и Съюза след оттеглянето“ По дело C‑327/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 17 май 2018 г., постъпил в Съда на 18 май 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу RO, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, C. G. Fernlund (докладчик), Aл. Арабаджиев, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 17 май 2018 г., постъпило в Съда на 18 май 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на първи състав от 11 юни 2018 г. да уважи това искане, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за RO — от E. Martin-Vignerte и J. MacGuill, solicitors, C. Cumming, BL, и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/17: Ahmed, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“ По дело C‑369/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Будапеща, Унгария) с акт от 29 май 2017 г., постъпил в Съда на 16 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Shajin Ahmed срещу Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Shajin Ahmed, от G. Győző, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. M. Tátrai, в качеството на представители, – за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители, – за френското правителство, от E. Armoët, E. de Moustier и D. Colas, в качеството на представители, – за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/17: Löber, Съдебно решение от 12 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Специална компетентност — Член 5, точка 3 — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие — Потребител с местоживеене в държава членка, закупил чрез посредничеството на банка, установена в тази държава членка, ценни книжа емитирани от банка, установена в друга държава членка — Компетентност да се разгледа иск, предявен от този потребител на основание деликтната отговорност на тази банка“ По дело C‑304)/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 10 май 2017 г., постъпил в Съда на 24 май 2017 г., в рамките на производство по дело Helga Löber срещу Barclays Bank plc, СЪДЪТ (първи състав) състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, C. G. Fernlund, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑жа Löber, от L. Aigner, Rechtsanwalt, – за Barclays Bank plc, от H. Bielesz, Rechtsanwalt, – за гръцкото правителство, от G. Papadaki, S. Papaioannou и T. Papadopoulou, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/17: Catlin Europe, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Следва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че липсата на предвиденото в член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 уведомяване на адресата за възможността да откаже да приеме документа за връчване дава право на длъжника (адресата) да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/18: Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на европейска заповед за арест, когато съществуват системни или общи недостатъци, засягащи независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които могат да доведат до реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган при наличие на такива системни недостатъци да извърши конкретна и индивидуална преценка относно риска за засегнатото лице, включително чрез искане на допълнителна информация от издаващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.