4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/17: K и B, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 12 — Неспазване на срока от три месеца след предоставянето на международна закрила — Лице със статут на субсидиарна закрила — Отхвърляне на заявление за виза“ По дело C‑380/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 21 юни 2017 г., постъпил в Съда на 26 юни 2017 г., в рамките на производството по дело, K, В срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за K и B, от C. J. Ullersma и L. van Leer, advocaten, – за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/17: K, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“ По дело C‑484/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 4 август 2017 г., постъпил в Съда на 10 август 2017 г., в рамките на производството по дело, K срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164). 2. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/17: C и A, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“ По дело C‑257/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 10 май 2017 г., постъпил в Съда на 15 май 2017 г., в рамките на производството по дело, C, А срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за C и A, от C. F. Wassenaar, advocaat, – за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, H. S. Gijzen и A. M. de Ree, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграфи ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/17: Apple Sales International и др., Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи съдържаща се в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност дори когато посочената клауза не се отнася изрично до спорове във връзка с отговорността за нарушение на правото на конкуренцията?
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да не вземе предвид включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, когато национален или европейски орган не е установил нарушение на правото на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/17: E.G., Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща европейска система за убежище — Директива 2013/32/ЕС — Член 46, параграф 2 — Жалба срещу решение, с което се отказва статут на бежанец, но се предоставя статут на лице под субсидиарна закрила — Допустимост — Липса на достатъчен интерес, когато статутът на лице под субсидирана закрила, предоставен от държава членка, предлага същите права и ползи като тези, които се предлагат от статута на бежанец съгласно правото на Съюза и националното право — Значение на личното положение на кандидата при проверката на идентичността на посочените права и ползи“ По дело C‑662/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения) с акт от 8 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело E. G. срещу Republika Slovenija, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за E. G, от D. Bulog, odvetnica, – за словенското правителство, от J. Morela, višja državna odvetnica, – за нидерландското правителство, от P. Huurnink и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и M. Žebre, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/18: UD, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 17 октомври 2018 година ( *1 ) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 8, параграф 1 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Понятие „обичайно местопребиваване на детето“ — Изискване за физическо присъствие — Задържане на майката и детето в трета страна против волята на майката — Нарушение на основните права на майката и детето“ По дело C‑393/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England and Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), Отделение по семейни дела, Обединеното кралство) с акт от 6 юни 2018 г., постъпил в Съда на 14 юни 2018 г., в рамките на производство по дело UD срещу XB, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняваща функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, E. Regan (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 6 юни 2018 г., постъпило в Съда на 14 юни 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на първи състав от 5 юли 2018 г. да уважи това искане, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за UD, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/17: Fathi, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато кандидат за международна закрила обжалва решение, с което се установява, че молбата му за международна закрила е неоснователна, компетентният съд на държавата членка е длъжен служебно да провери дали правилно са били приложени предвидените с Регламент № 604/2013 критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа посочената молба?
Следва ли член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба?
Следва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/16: Ahmedbekova, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 3 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на придружен непълнолетен, подадена от негов родител, когато тази молба е обоснована с качеството на детето на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 1 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на пълнолетно лице, когато тази молба е обоснована в хода на процедурите пред компетентния административен орган единствено с качеството на кандидата на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция, и кандидатът няма право да упражнява трудова дейност към момента на подаването на молбата?
Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права […], съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива [2013/33]?
Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да разгледа по същество заявени нови основания за международна закрила в хода на съдебното производство, които не са посочени в жалбата до съда, подадена срещу решение за отказ да се предостави международна закрила?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да прецени допустимостта на молбата за международна закрила на основание чл. 33, параграф 2, буква д) от същата директива в съдебно производство по обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, при условие че с обжалваното решение молбата е преценена от гледна точка на това [дали] кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.