всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.05.01 - Общи разпоредби относно различните категории обезщетения

Общи разпоредби относно различните категории обезщетения

Дело C-802/18: Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), Съдебно решение от 2 април 2020 г.

1) Трябва ли семейната добавка съгласно люксембургския закон, предоставяна в съответствие с членове 269 и 270 от [Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г.], да се приравнява на социално предимство по смисъла на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011]?
2) В случай на приравняване определението за член на семейството, приложимо съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, е в разрез с по-широкото определение за член на семейството по член 2, точка 2 от Директива [2004/38], а тя изключва всякаква самостоятелност на държавите членки при определянето на членовете на семейството, за разлика от регламента за координация, като субсидиарно изключва напълно и понятието за основна издръжка. Трябва ли при това положение определението за член на семейството по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 да се ползва с предимство с оглед на специалния му характер в контекста на координацията на схемите за социална сигурност и най-вече запазват ли държавите членки компетентността си да определят членовете на семейството, за които възниква право на семейна добавка?
3) В случай че член 2, точка 2 от Директива [2004/38] се прилага за семейните обезщетения, и по-специално за семейната добавка съгласно люксембургския закон, изключването на детето на съпруга от определението за член на семейството може ли да се счита за обоснована непряка дискриминация предвид целта на държавата членка да утвърди личното право на детето и необходимостта от защита на администрацията на държавата членка по заетостта, при положение че разширяването на персоналното приложно поле представлява неразумна тежест за системата на семейните обезщетения в Люксембург, която изнася почти 48 % от своите семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-447/18: Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava, Съдебно решение от 18 декември 2019 г.

Следва ли член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, според която като основно условие за правото на участниците в националните спортни отбори да получават допълнително обезщетение към пенсията за осигурителен стаж и възраст словашкият национален институт за социално осигуряване взема предвид гражданството на заявителя, въпреки че в националната разпоредба има и друго законово изискване, а именно участието в национален отбор на държава, правен предшественик на Словашката република, включително Чехословашката социалистическа република?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/18: Bocero Torrico, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.

Следва ли разпоредбите на Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва предсрочното пенсиониране на работник с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава размера на минималната пенсия, на който съгласно тази правна уредба работникът би имал право при навършване на законоустановената пенсионна възраст, когато понятието „полагаема пенсия“ се разбира като пенсията, изплащана само от тази държава членка, без да се взема предвид пенсията, която работникът евентуално получава като равностойно обезщетение от една или повече други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/18: van den Berg и Giessen, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.

Трябва ли членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което работник мигрант, който пребивава в тази държава членка и въз основа на член 13 от Регламент № 1408/71 е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост, не е осигурен по социалноосигурителната схема на държавата членка на пребиваване дори когато съгласно законодателството на държавата членка на заетост този работник няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на семейни надбавки?
Трябва ли член 13 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка — на чиято територия пребивава работник мигрант и която не е компетентна по силата на този член — да обуслови предоставянето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на този работник мигрант от задължение за осигуряване, което включва плащането на задължителни вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/17: Inspecteur van de Belastingdienst, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Кое е приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004, когато заинтересованото лице а) живее в Латвия, б) има латвийско гражданство, в) е наето на работа при установен в Нидерландия работодател, г) като моряк, д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/18: Dreyer, Съдебно решение от 14 март 2019 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че удръжките, предназначени за [CNSA], които допринасят за финансирането на персонализираното обезщетение за самостоятелност (ПОС) и компенсаторното обезщетение за увреждане (КОУ), имат пряка и достатъчно релевантна връзка с някои клонове на социалната сигурност, изброени в член 3 от този регламент, и вследствие на това попадат ли в приложното поле на този регламент поради самия факт, че тези обезщетения са свързани с някой от рисковете, изброени в посочения член 3, и се предоставят без каквато и да било възможност за дискреционна преценка въз основа на законово определено положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/17: Bogatu, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Изисква ли Регламент № 883/2004, и по-специално член 67 от него, разгледан във връзка с член 11, параграф 2, дадено лице да бъде заето […] в компетентната държава членка или алтернативно да получава парично обезщетение като предвиденото в член 11, параграф 2 от посочения регламент, за да има право на „семейни обезщетения“ […]?
Следва ли понятието „парични обезщетения“ в член 11, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се отнася само за периода, през който молителят действително получава парични обезщетения, или се отнася за всеки период, през който молителят е осигурен за бъдещ риск, с право на парично обезщетение, независимо дали това обезщетение е било поискано при подаването на молбата за семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/17: Walltopia, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Следва ли нормата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл. 1, буква л от […] Регламент [№ 883/2004] национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава - членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?
В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна — членка при положение че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?
В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл. 1, буква й от Регламент [№ 883/2004]?
В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл. 12, т.1 от […] Регламент [№ 883/2004] и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл. 14, т. 1 от Регламента [№ 987/2009] с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/16: Alpenrind и др., Съдебно решение от 6 септември 2018 г.

1) Налице ли е предвиденото в член 5 от [Регламент № 987/2009] обвързващо действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 [от този] регламент, включително в производство пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред [Административната комисия], което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?
б) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато дадено удостоверение A1 е издадено едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство?
3) В случай че при определени условия обвързващото действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009 е ограничено:
Нарушена ли е съдържащата се в член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател
Има ли в този случай значение:
a) дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или
б) дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123458 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form