4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/22: Belgische Staat, Определение от 27 март 2023 г.
Противоречи ли националната уредба на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП, когато обвързва данъчното освобождаване за доходите от спестовни влогове с условия, които са характерни единствено за националния пазар?
Могат ли такива ограничения да бъдат оправдани с цел защита на потребителите или с друга легитимна цел от обществен интерес и съответстват ли те на изискванията за пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/20: OL (Prorogation des concessions italiennes), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Противоречат ли принципите на свободата на установяване, недискриминацията и защитата на конкуренцията, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципът на разумност, съдържащ се в тях, на национална правна уредба, която, в резултат на разпоредба или национален акт със сила на закон, води до удължаване на старите концесии и други права за събиране на залози, предоставени в рамките на обществени поръчки или чрез процедура за уреждане (без обществена поръчка), чийто естествен срок вече е бил определен за юни 2016 г.?
Противоречат ли членове 49 и 56 ДФЕС на национална правна уредба, която чрез техника на пряко предоставяне посредством акт на удължаване, който не е предшестван от провеждане на конкурсна процедура, води до неоправдано затваряне на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/21: Recreatieprojecten Zeeland и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/21: Instituto do Cinema e do Audiovisual, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Може ли член 10, параграф 2, от [Закон № 55/2012] — ако се тълкува в смисъл, че предвидената в него такса е предназначена изключително за финансиране на популяризирането и разпространението на португалски кинематографски и аудио-визуални произведения — да доведе до непряка дискриминация на предоставянето на услуги между държави членки спрямо националното предоставяне на такива услуги, като затруднява в по-голяма степен предоставянето на услуги между държави членки в сравнение с чисто вътрешното предоставяне на услуги в държава членка, като по този начин нарушава разпоредбата на член 56 ДФЕС?
Може ли отговорът, който трябва да се даде на първия преюдициален въпрос, да се промени от факта, че в други държави — членки на Европейския съюз, съществуват идентични или сходни режими на предвидения в Закон № 55/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/21: Stadt Mainz, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.