4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60), доколкото се считат за приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че налага безвъзмездното прехвърляне от концесионера и без обезщетение — след изтичане на срока на концесията, когато тя се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение — на обектите, изградени върху имоти, публична собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО?
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
Ако отговорът на първата част от първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втората част от първия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 ДФЕС във връзка с членове 9—13 от Директива 2006/123 оправомощаването на Агенцията да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Закона за лизинга, и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 ДФЕС и разпоредбите на членове 9—13 от Директива 2006/123 да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно и/или по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/22: Комисия/Нидерландия (Transfert de valeur de droits à pension), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Съвместими ли са националните изисквания за предоставяне на гаранция или поемане на отговорност за данъка при трансфер на стойността на пенсионни права към пенсионноосигурително дружество, установено в друга държава членка, с правото на свободно движение на работници по член 45 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/22: Nexive Commerce и др., Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и параграф 3, както и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор[,] да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на [AGCOM], поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива [97/67], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на [НРО] в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от [НРО] във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.