4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид, че:
а) лицето е преминало базово обучение по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация,
б) с оглед на член 55а от Директива 2005/36 в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване,
в) националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че посочената в него информация следва да се съобщи на потребителя, който в качеството на застраховано лице се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, сключен между застрахователно предприятие и предприятие, което е титуляр на полици?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част A, точка a)12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че указанията относно естеството на основните активи, които трябва да бъдат съобщени на потребителя, преди той да се присъедини към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, трябва да съдържат указания относно съществените характеристики на тези основни активи и ако да — трябва ли тези указания да съдържат изчерпателна информация относно всички рискове и да повтарят информацията, която емитентът на финансовите инструменти е предоставил на застрахователното предприятие съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2004/39?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея трябва задължително да бъде съобщена на потребителя, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, в рамките на отделна преддоговорна процедура и следователно не допуска национална разпоредба, по силата на която е достатъчно тази информация да бъде спомената в съответния договор?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че неправилното изпълнение на задължението за предоставяне на информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея води до нищожност или недействителност на договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, или на декларацията за присъединяване към него, което да бъде основание за възстановяване на заплатените от потребителя застрахователни премии?
Трябва ли член 7 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че несъобщаването на потребителя, който се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, на информацията по член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част А, точка а)12 от приложение III към нея, представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или национална практика, по силата на която установени в една държава членка дружества, които ползват услугите на установени в друга държава членка дружества, са длъжни да съставят и да подават пред данъчната администрация формуляри и общи справки за сумите, фактурирани от последните посочени дружества, за да избегнат облагането с корпоративен данък в размер на 100 % или на 50 % върху тези суми, докато, ако използват услугите на местни дружества, те нямат такова задължение, за да избегнат облагането с посочения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 5 от Директива 96/71/ЕО във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с оглед на общия принцип на правото на Съюза, свързан с правото на добра администрация, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда петгодишен давностен срок за нарушения на задължения във връзка със заплащането на командированите работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Пропорционални ли са последиците от квалифицирането на притежаваните в чужбина активи като неоправдани имуществени приходи, когато не е възможно позоваване на погасителна давност?
Съвместима ли е с правото на Съюза автоматичната санкция с пропорционална глоба в размер на 150 % при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина?
Пропорционални ли са глобите с фиксиран размер, предвидени за неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина, спрямо аналогичните санкции при чисто вътрешни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 292 от Директива 2009/138 да се тълкува в смисъл, че висящото пред съда на държава членка съдебно производство относно застрахователно обезщетение за вреди — чието плащане неговият кредитор търси от застрахователно предприятие, за което в друга държава членка е открито производство по ликвидация — се отнася до активи или право, отнети от имуществената маса на застрахователното предприятие по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: урежда ли правото на държавата членка, в която е висящо съдебното производство, всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство
По-специално трябва ли да се прилага това право, доколкото: – предвижда, че откриването на такова производство по ликвидация води до спиране на висящото съдебно производство, – предвижда, че съдебното производство се възобновява, когато кредиторът предяви вземането си за застрахователно обезщетение по отношение на имуществената маса на застрахователното предприятие и когато като страни по делото бъдат привлечени органите, осъществяващи производството по ликвидация, и – забранява да се присъжда каквото и да било плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в това производство то може да бъде единствено установено по основание и определено по размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 10, параграф 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че прави член 47 от Хартата приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда […] и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага наказание в минимален размер 3000 EUR за всеки игрален автомат?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общия срок на наложените наказания от този вид?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагането на наказание на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10 % от наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.