всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.03 - Селско стопанство и рибарство

Селско стопанство и рибарство

Дело C-111/15: Občina Gorje, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.

Трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, съгласно който правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от този регламент за някои от мерките за развитие на селските райони, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба съгласно член 79, параграф 4 от [Наредбата ПРСР] и глава VI, точка 3 от [обявлението за поръчка], по силата на която допустими инвестиционни разходи представляват единствено разходите, направени след датата на приемане на решението за право на субсидии (до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г.)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба по член 56, параграф 4 от [ZKme-1], съгласно която трябва да се отхвърли изцяло искане, което не отговаря на изискванията по член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР относно допустимите инвестиционни разходи, направени след датата на приемане на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/15: Lidl, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент № 543/2008 с член 6, параграф 1, първа алинея от ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата?
Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент № 543/2008 с член 40, параграф 2, втора алинея ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/15: Saint Louis Sucre, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Трябва ли член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001, прилаган в светлината на съображения 9 и 11 от него и на решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и общите принципи на общностното право за забрана на неоснователното обогатяване, на пропорционалност и на свобода на стопанската инициатива, да се тълкуват в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006?
а) При утвърдителен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли размерът на налозите, които подлежат на връщане на производителите, да се основава само на тонажа на запасите от захар към 30 юни 2006 г.?
б) При отрицателен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли тонажът на захарта, който служи за основа за връщането на налозите, да се основава на изменението на общностните количества запаси от захар между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2006 г.?
Правилно ли е изчисляването на подлежащите на връщане налози да се осъществява, като се умножат запасите от захар, определени според отговора на втория преюдициален въпрос, по среднопретеглената стойност на „средните загуби“, установени по време на [общата организация на пазарите в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006], или те трябва да се изчисляват по друг начин и как?
При утвърдителен отговор на предишните въпроси, невалиден ли е Регламент № 164/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/15: Planes Bresco, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Следва ли членове 43 и 44 от Регламент № 1782/2003 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която нямат качеството „хектари, даващи право на помощи“ тези площи, декларирани от земеделски производител като постоянни пасища, които надвишават площта, взета предвид при определяне на полагащите му се обичайни права, а за включването на посочените площи и съответно — за замяната на обработваеми земи с постоянни пасища, е необходимо съответните площи реално да се използват от земеделския производител за отглеждане на добитък през селскостопанската година, за която иска помощта?
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби с общо действие, с които да намаляват броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки обективни положения, при които се презюмира, че земеделски стопанин изкуствено е създал условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-273/15: Ezernieki, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 71, параграф 2 от Регламент № 817/2004, с оглед на целите на Регламент № 1257/1999 и Регламент № 817/2004, на принципа на пропорционалност, както и на членове 17 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която бенефициерът на помощ, отпусната срещу ангажиментите му за период от няколко години, е длъжен да възстанови цялата вече изплатена помощ, тъй като не е подал годишна молба за изплащането на тази помощ за последната година от петгодишния период на ангажиментите му, когато, от една страна, този петгодишен период заменя предишен период поради увеличаването на площта на стопанството му и от друга страна, този бенефициер не е престанал да изпълнява задълженията си във връзка с експлоатацията на декларираната преди това увеличаване площ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/15: Pudāns, Определение от 28 април 2016 г.

Противоречи ли на член 29, параграф 1 от Регламент № 73/2009 национална правна уредба, която подлага на облагане с данък върху доходите плащанията, извършени по режимите за подпомагане, изброени в приложение I към този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/15: Cahier и др./Съвет и Комисия, Определение от 21 април 2016 г.

Противоречи ли Регламент № 1623/2000 на принципа на недопускане на дискриминация чрез ограничаване възможността на производителите със собствени дестилационни съоръжения да дестилират сами излишъците си?
Съдържа ли Регламент № 1623/2000 неясноти или двусмислици, които могат да доведат до ангажиране на отговорността на Съюза за вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/14: Cervati и Malvi, Съдебно решение от 14 април 2016 г.

Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 565/2002 и член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат схема като разглежданата в главното производство, при която, след като даден оператор, традиционен вносител по смисъла на първия регламент, изчерпал лицензиите си за внос при преференциална ставка, направи поръчка на втори оператор, също традиционен вносител без такива лицензии,
— стоката най-напред се продава извън Съюза от свързано с втория оператор дружество на трети оператор, който е нов вносител по смисъла на същия регламент и притежава такива лицензии,
— след това тази стока се пуска за свободно обращение в Съюза от третия оператор при условията на преференциалната митническа ставка, после се препродава от този трети оператор на втория, и
— накрая се прехвърля от този втори оператор на първия,
по съображение че подобна схема, доколкото позволява на първия оператор да придобие стока, внесена в рамките на предвидената със същия първи регламент тарифна квота, въпреки че не притежава нужната за целта лицензия, представлява злоупотреба с права от страна на този оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/15: Испания/Комисия, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на разпоредбата относно етикетирането на агрумите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез въвеждането на специфично изискване за етикетиране само за агрумите, а не и за други плодове и зеленчуци?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при въвеждането на задължението за етикетиране на агрумите относно използваните консерванти и други химични вещества след реколтата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/14: The Scotch Whisky Association, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

1) Съобразно правилното тълкуване на правото на Съюза относно общата организация на пазара на вино, по-специално на Общия регламент за ООП, законосъобразно ли е държава членка да приеме национална мярка, която предвижда минимална продажна цена на дребно за вино в зависимост от количеството алкохол в продаваната стока и която следователно се отклонява от принципа за свободното формиране на цените от пазарните сили, на който се основава в нормалния случай пазарът на вино?
2) В контекста на обосноваването със съображенията по член 36 ДФЕС, когато:
i) държава членка е решила, че е наложително с оглед закрилата на човешкото здраве да се увеличи цената на консумацията на търговски продукт — в конкретния случай алкохолни напитки, за потребителите или част от тези потребители, и
ii) става въпрос за търговски продукт, по отношение на който държавите членки са свободни да налагат акциз или други данъци (включително данъци или мита, основани на алкохолното съдържание или обем или стойността на продукта, или комбинация от такива фискални мерки),
допустимо ли е по силата на правото на Съюза и ако е така — при какви условия, държава членка да отхвърли такива фискални методи за увеличаване на цената за потребителя в полза на законодателни мерки, определящи минимални продажни цени на дребно, които нарушават търговията в рамките на Съюза и конкуренцията?
3) Когато съд в държава членка е сезиран да се произнесе по въпроса дали национална законодателна мярка, която представлява количествено ограничение на търговията, несъвместимо с член 34 ДФЕС, може въпреки това да бъде обоснована по член 36 ДФЕС, въз основа на съображението за закрила на човешкото здраве, ограничен ли е този съд да разгледа само информацията, доказателствата или другите материали, с които законодателят е разполагал и е разгледал към момента на приемането на правната уредба
В случай че не е — какви други ограничения могат да се приложат по отношение на възможността националният съд да разгледа всички налични материали или доказателства, предоставени от страните към момента на постановяването на решението от националния съд?
4) Когато от съд на държава членка се изисква, при тълкуването и прилагането на правото на Съюза, да разгледа твърдение на националните власти, че мярка, която иначе представлява количествено ограничение, попадащо в обхвата на член 34 ДФЕС, е обоснована като дерогация в интерес на закрилата на човешкото здраве по силата на член 36 ДФЕС, до каква степен националният съд е длъжен или може да формира — въз основа на материалите, с които разполага — обективно виждане за ефикасността на мярката за постигане на прогласената цел, наличието на най-малко равностойни мерки, които накърняват в по-малка степен конкуренцията в рамките на Съюза, и за пропорционалността на мярката изобщо?
5) При преценката (в контекста на спор дали мярката е обоснована по съображение за закрила на човешкото здраве по член 36 ДФЕС) дали съществува алтернативна мярка, която не е увреждаща или поне е в по-малка степен увреждаща по отношение на търговията в рамките на Съюза и на конкуренцията, легитимно основание за отхвърлянето на тази алтернативна мярка ли е фактът, че последиците от тази алтернативна мярка, макар и да не са напълно равностойни на оспорената по член 34 ДФЕС мярка, могат да доведат в бъдеще до допълнителни ползи и да отговорят на по-широка, обща цел?
6) При преценката дали национална мярка, призната или преценена като количествено ограничение по смисъла на член 34 ДФЕС, което може да бъде обосновано със съображенията по член 36 ДФЕС, и по-специално при преценката на пропорционалността на мярката, до каква степен съдът, натоварен с тази функция, може да вземе предвид собствената си преценка за естеството и степента на увреждане на мярката, която представлява количествено ограничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141521 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form