4.02 - Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Означава ли обстоятелството, че даден артикул има специфична функция по смисъла на позиция 8543 от Комбинираната номенклатура, че този артикул, въпреки състава му, повече не може да попадне в обхвата на позиция 8541?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия модулите за предаване/приемане от описания по-подробно в мотивите вид, които имат специфична функция по смисъла на позиция 8543, следва да се считат за части за машини или апарати от позиция 8543?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допускат ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС национална правна уредба, която поставя по-конкретно издаването на разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита в рамките на паралелен внос в зависимост от условието въпросният продукт да получи в държавата по износа издадено в съответствие с Директива 91/414/ЕИО разрешение за пускане на пазара и следователно не позволява издаването на разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос за продукт, който е получил в държавата по износа разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос и е идентичен с продукт, разрешен в държавата по вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Посочените в член 47 от Хартата […] права водят ли до това съдът да не може да вземе предвид резултатите от изследване, когато при доказване на произхода на внесените стоки митническите органи искат да се позоват на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, а така също се затруднява съдът при преценката, която той следва да извърши на резултатите от анализите
За отговора на този въпрос има ли значение фактът, че това трето лице е лишило митническите органи и заинтересованото лице от въпросната информация с мотива, който освен това е необоснован, че тя била чувствителна с оглед на изпълнението на закон („law enforcement sensitive information“)?
Посочените в член 47 от Хартата права водят ли до това, че когато митническите органи не могат да предоставят допълнителна информация относно извършените анализи, на които се основава заключението им, че въпросните стоки са с произход от определена страна — заключение, което е предмет на мотивирано обжалване по административен ред — митническите органи трябва да окажат съдействие, доколкото е разумно това да се изисква от тях, по молбата на заинтересованото лице да се извършат, на негови разноски, анализи и/или вземане на проби в посочената от него държава на произход?
За отговора на първия и втория въпрос има ли значение фактът, че части от пробите на стоките са били налични за определен период от време след уведомяването за дължимите мита и биха могли да бъдат предоставени на заинтересованото лице с оглед на проверката от друга лаборатория, дори ако резултатът от тази проверка не променя факта, че констатациите на консултираната от митническите органи лаборатория не могат да бъдат проверени, така че в тази хипотеза ще бъде невъзможно и за съда — в случай че другата лаборатория установи същия произход като твърдения от подалото декларацията лице — да сравни заключенията на двете лаборатории по отношение на тяхната надеждност
При положителен отговор, трябва ли митническите органи да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че то може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на такава проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли във връзка с постановяване на решение за отпускане на възстановяване при износ да се приеме, че износната лицензия е представена в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999], в случай че митническата служба на износа е приела декларацията за износ, без с нея да бъде представена и лицензията, като при това е разрешила на износителя да представи лицензията в определен срок впоследствие и износителят е изпълнил това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос, изисква ли член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999] износната лицензия да бъде представена задължително още при подаването на декларацията за износ или е достатъчно, ако износителят представи (издадената му преди износа) износна лицензия за първи път в рамките на процедурата по изплащане?
Възможно ли е износителят, който първоначално е представил подправени митнически документи, за да докаже, че изнесената стока е пристигнала в страната по местоназначението ѝ, да представи валидни митнически документи дори и след изтичането на предвидените в Регламент [№ 800/1999] срокове за представянето на тези документи, като по този начин запази правото си на възстановяване, ако представянето на документите извън предвидените срокове не забавя или не възпрепятства хода на процедурата по изплащане, тъй като заявлението за възстановяване първоначално е отхвърлено на различни основания, а не поради непредставянето на такива доказателства за пристигане на стоката по нейното местоназначение, при положение че такива доказателства са представени, след като е установено, че посочените документи са подправени?
Може ли предвидената в член 51 от Регламент [№ 800/1999] санкция да се наложи и в случай че — макар поисканото възстановяване при износ в действителност да съответства на възстановяването, което следва да бъде предоставено — в рамките на процедурата по изплащане на възстановяването износителят първоначално е представил документи, въз основа на които не би могло да му бъде отпуснато възстановяване при износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допуска ли приложимата европейска регулаторна рамка в случай като настоящия:
а) плащане на поисканото възстановяване,
б) освобождаване на гаранцията, внесена във връзка със заявлението за издаване на лицензия?
При отрицателен отговор на единия или на двата въпроса: допуска ли тази регулаторна рамка последващо узаконяване, така че впоследствие да е възможно вписване на операцията в лицензията, въз основа на което да се изплати възстановяването и съответно да се освободи гаранцията?
При отрицателен отговор и на втория въпрос: недействителна ли е въпросната регулаторна рамка, доколкото не предвижда в случай като настоящия, в който лицензията е използвана един ден по-рано, изплащане на възстановяването, съответно освобождаване на гаранцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли позицията 3822 от Комбинираната номенклатура, свързана с диагностичните и лабораторните реактиви, да се тълкува в смисъл, че в тази позиция попадат температурни индикатори като разглежданите в главното производство продукти, които чрез изменение в цвета — което е резултат от промяна на обема на съдържащите се в тях течности — показват необратимо дали е била достигната температурата на задействане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в [Съюза] следва винаги да бъдат едно и също лице?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в [Съюза], който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
Трябва ли член 66 [от] […] Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, от Митническия кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата […] във връзка с член 28, параграф 1 ДФЕС и член 31 ДФЕС, когато член 66 от Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволява след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от антидъмпингово мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 34 ДФЕС и/или Директива 2004/22 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не бъде извършена метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.