4.02 - Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-185/17: SAKSA, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че минерално масло като разглежданото в главното производство може да бъде класирано като газьол в подпозиция 2710 19 43 от Комбинираната номенклатура, когато отговаря на изискванията, посочени в стандарт EN 590:2013, отнасящи се до газьола, предназначен за арктически климат или сурови зимни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/16: Buhagiar и др., Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Следва ли член 29 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и промените в Договорите във връзка с част I, точка 4 от приложение I към него да се тълкува в смисъл, че член 12, параграф 2 от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., във връзка с член 1, параграф 4 и приложение II към нея се прилага на територията на Гибралтар, доколкото тази разпоредба цели да улесни свободното предоставяне на услуги или свободното движение на хора, или тъй като, макар че се отнася до свободното движение на стоки, тя не е свързана нито с търговията, нито с търговските сделки с огнестрелните оръжия?
Ако член 12, параграф 2 от Директива 91/477 трябва да се тълкува в смисъл, че цели да улесни свободното движение на хора, валидна ли е тази разпоредба и съответно Директива 91/477 като цяло, предвид избраното за нея правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-529/16: Hamamatsu Photonics Deutschland, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Допускат ли разпоредбите на членове 28—31 от Митническия кодекс за митническа стойност да се приеме уговорена договорна стойност, която се състои, в едната си част, от първоначално фактурирана и декларирана сума, а в другата си част, от фиксирана корекция, извършена след периода на фактуриране, без в края на периода на фактуриране да е възможно да се знае дали корекцията ще се извърши в посока увеличение или намаление?
Тъй като вторият въпрос е поставен само при условие че на първия въпрос се отговори утвърдително, вторият въпрос не следва да бъде разглеждан.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/15: E.ON Biofor Sverige, Съдебно решение от 22 юни 2017 г.
Трябва ли понятията „масов баланс“ и „смес“ в член 18, параграф 1 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са задължени да разрешат търговия с биогаз помежду си посредством взаимосвързана газова мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е в такъв случай посочената разпоредба с член 34 ДФЕС, макар да е налице вероятност нейното прилагане да доведе до ограничаване на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/15: Medisanus, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли Директива 2004/18, и по-специално член 23, параграфи 2 и 8 и член 2 от нея, във връзка с:
— Директива 2001/83, по-специално с член 83 от нея,
— Директива 2002/98, по-специално с член 4, параграф 2 от нея, и
— Договора за функционирането на ЕС, по-специално с член 18 от същия,
да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискване за лекарствени продукти, получени от „словенска плазма“, произведени по промишлен метод (изискване, основаващо се на националното законодателство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/16: Latvijas dzelzceļš, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
Трябва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е приложим винаги когато в получаващото митническо учреждение по режима на външен общностен транзит не е представен пълният обем на стоката, включително и при надлежно доказване, че същата е била напълно унищожена или безвъзвратно загубена?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли надлежното доказване на пълното унищожаване на стоката и следователно обстоятелството, че е изключено влизането ѝ в икономическия оборот на държавата членка, да обоснове прилагането на член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс], така че при изчисляването на митническото задължение да не се включват унищожените при външния общностен транзит стоки?
Ако член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че върху обема унищожена при външния общностен транзит стока се начислява вносно мито, следва ли член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в този случай заедно с вносните мита трябва да се заплати и [ДДС], макар и да е изключено действителното влизане на стоката в икономическия оборот на държавата членка?
Трябва ли член 96 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че главното отговорно лице е винаги отговорно за плащането на посоченото митническо задължение, както е предвидено в режима на външен общностен транзит, независимо дали превозвачът е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от посочения кодекс?
Трябва ли член 94, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка е длъжен да обяви за солидарно отговорни всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение наред с главното отговорно лице в съответствие с разпоредбите на този кодекс?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и ако законите на държавата членка по принцип обвързват задължението за плащане на [ДДС] върху внос на стоки с режима на пускането на стоките в свободно обращение, трябва ли членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да обяви за солидарно отговорни за плащането на [ДДС] всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение в съответствие с разпоредбите на [Митническия кодекс]?
Ако отговорите на петия и шестия въпрос са утвърдителни, могат ли член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] и членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в случай че митническото учреждение на държавата членка погрешно не е потърсило солидарната отговорност за митническото задължение от някое от лицата, задължени наред с главното отговорно лице, това обстоятелство само по себе си може да оправдае освобождаването на главното отговорно лице от отговорността за митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/15: Noria Distribution, Съдебно решение от 27 април 2017 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, която не предвижда процедура за пускането на пазара в тази държава членка на хранителни добавки, в които съдържанието на хранителни вещества превишава определените с тази правна уредба максимални дневни дози и които законно се произвеждат или търгуват на пазара в друга държава членка?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46, и конкретно на член 5, както и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки, максималните количества по член 5 от Директивата да се определят пропорционално на препоръчителния дневен прием — на стойност, три пъти по-висока от препоръчителния дневен прием за слабо рисковите хранителни вещества, на стойност, равна на препоръчителния дневен прием за хранителните вещества с риск от превишаване на горната граница за безопасен прием, и на стойност под препоръчителния дневен прием или на нулева стойност за най-рисковите хранителни вещества?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки научната оценка на риска по член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, задължително предхождаща установяването на горната граница за безопасен прием, която е един от критериите, които трябва да се отчитат при определянето на максималните количества по член 5, да се извършва само въз основа на национални научни становища, при положение че към момента на приемането на съответната мярка също така има достоверни и актуални международни научни становища, които съдържат заключение в полза на възможността за определяне на по-висока граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/15: GROFA, Съдебно решение от 22 март 2017 г.
1) а)
Прилага ли се Регламент за изпълнение № 1249/2011 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство (GoPro HERO3 „Black Edition“, „Black Edition Surf“ и „Black Edition Motorsport“)?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 1249/2011?
2) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б):
a) Прилага ли се Регламент за изпълнение № 876/2014 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 876/2014?
3) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), трябва ли обяснителните бележки към КН относно подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че непрекъснато записване „най-малко 30 минути“ е налице и когато последователността от видеокадри е записана в отделни файлове, всеки от които с продължителност, по-малка от 30 минути, доколкото при възпроизвеждането на записа зрителят не може да забележи смяната на един файл с друг?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), и при утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, букви а) и б), и на третия преюдициален въпрос, изключва ли се класирането на записващи видеокамери за записване на сигнали от външен източник в подпозиция 8525 80 99 от КН от обстоятелството, че те не могат да възпроизвеждат тези сигнали чрез външен телевизионен приемник или монитор?
1) Следва ли обяснителните бележки към КН към подпозиция 8525 80 30 и подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че е налице „един запис от минимум 30 минути“, когато в режим „video record“ могат да се записват по-дълги от 30 минути последователности от видеокадри, но се съхраняват в отделни файлове със съответна продължителност, по-малка от 30 минути, като при възпроизвеждането на всеки файл с продължителност, по-малка от 30 минути, наблюдаващият трябва да отвори отделно всеки файл, при положение че е налице възможност съдържащите се в тези файлове видеокадри да се свържат в компютър посредством предоставен от GoPro Coöperatief софтуер и по този начин да се съхранят като един видеофилм в компютър с продължителност от повече от 30 минути в един-единствен файл?
2) Допустимо ли е класиране на записващи видеокамери, които могат да записват сигнали от външни източници, в подпозиция 8525 80 99 от КН, при положение че сигналите не могат да бъдат възпроизведени чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като въпросните записващи видеокамери, например „GoPro Hero 3 Silver Edition“, могат да възпроизвеждат единствено записаните посредством техните лещи файлове на външен телевизионен екран или монитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.