4.02.04.03.01 - Определяне на стойността на стоките
Определяне на стойността на стоките
Дело C-72/24: Keladis I и Keladis II, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF [(AFIS)], част от която е инструментът за автоматично наблюдение [(AMT)] —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения (ОВ L 37, 2010 г., стр. 1)]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в митническите декларации стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] или в 7[4], параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на [СТО] (наречено също „Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.“), по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [Митническия кодекс на Общността] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [Митническия кодекс на Общността] понастоящем член 177 от [Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от последващата фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото на Съюза разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки“?
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [Митническия кодекс на Съюза], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в [(AMT)] на информационната система на Европейския съюз за борба с измамите [AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [Митническия кодекс на Общността] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените [МПЦ], както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на [Европейската комисия] начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [Митническия кодекс на Общността] и член 177 от [Митническия кодекс на Съюза] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/24: Compañía de Distribución Integral Logista, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли член 29, параграф 1 и член 112, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, както и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на първа продажба, въз основа на която са въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени под режим на митническо складиране, и след това — на втора продажба, въз основа на която са били допуснати за свободно обращение в съответствие с опростената процедура, предвидена в член 76, параграф 1, буква в) от този кодекс, меродавният момент за определяне на митническата стойност на тези стоки е моментът на въвеждането им под този режим, а митническата стойност на посочените стоки може да се определи въз основа на договорната им стойност при първата продажба?
Следва ли член 97к, параграф 5, член 97н, параграф 2 и член 118, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че за целите на прилагането на тарифни преференции за дадена стока митническите органи на държавата вносител не са длъжни да приемат доказателство за произход, което им е било представено след изтичането на срока му на валидност, дори ако същото доказателство за произход вече им е било представено, преди да изтече срокът му на валидност, за прилагането на тарифни преференции относно други стоки от същата квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/24: Grupo Massimo Dutti, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Трябва ли член 29 от Митническия кодекс на Общността и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на две продажби, преди да бъдат въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени там под режим на митническо складиране или допуснати в свободно обращение, не може да се счита, че първата продажба е сключена за износ на тези стоки с местоназначение в митническата територия на Съюза, когато към момента на първата продажба е установено единствено че предназначението на стоките е да бъдат въведени на тази територия, без все още да е определено мястото, на което в крайна сметка ще бъдат пуснати на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-782/23: Tauritus, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
Трябва ли член 70 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че параграф 1 от този член не се прилага по отношение на положение като разглежданото по настоящото дело, когато към момента на приемане на митническата декларация и въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките на митническата територия [на Съюза], е известна само предварително подлежащата на плащане цена, която впоследствие (т.е. след подаването на декларацията и допускането на стоките за свободно обращение) се коригира, като се увеличава или намалява в контекста на обстоятелства, които не зависят от волята на страните по сделката и не са били известни към момента на подаване на декларацията?
Трябва ли член 173, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че деклараторът няма задължение да подаде заявление до митническите органи за корекция на митническата стойност, определена и декларирана в съответствие с член 74 от този регламент, когато действително подлежащата на плащане цена за стоките, посочена в член 70, параграф 1 от този кодекс, която не е била и не е могла да бъде известна към момента на подаване на декларацията, става ясна след допускането на тези стоки за свободно обращение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/21: OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани“[,] във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС — за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по ДДС на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– [обстоятелството, че] вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай[…] че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай[…] че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891][…] възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
Следва ли от чл. 47, [първа алинея] и чл. 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съд[…] служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– [у]словието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда[,] или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– [к]огато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] — дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г.[Х (Събиране на допълнителни вносни мита)], С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съд[а], да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока — зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС[,] като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891 като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
Следва ли от чл. 75[,] параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при внос за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/20: Baltic Master, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли член 29, параграф 1, буква г) от [Митническия кодекс на Общността] и член 143, параграф 1, букви б), д) и е) от [Регламента за прилагане] да се тълкуват в смисъл, че купувачът и продавачът се смятат за свързани лица в случаи като разглеждания, когато при липса на документи (официални данни), доказващи търговско партньорство или контрол, въз основа на обективни доказателства обстоятелствата във връзка със сключването на сделки са характерни не за извършване на икономически дейности при нормални условия, а по-скоро за случаи, в които, първо, са налице особено тесни търговски отношения, основани на висока степен на взаимно доверие между страните по сделката; или, второ, една от страните по сделката контролира другата страна или и двете страни по сделката се контролират от трета страна?
Трябва ли член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на митническата стойност въз основа на информацията, съдържаща се в национална база данни относно една-единствена митническа стойност на стоки с един и същ произход, които са класирани в [един и същи код] по ТАРИК, макар и да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от [Регламента за прилагане]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/21: FAWKES, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че като митническа стойност може и трябва да се вземат предвид само стойностите, които се съдържат в базата данни, попълвана въз основа на митническите оформяния, извършени от самия митническия орган на съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос трябва ли — за целите на определянето на митническата стойност съгласно член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс — съответният орган да се обърне към митническите органи на други държави членки, за да получи митническата стойност на сходни стоки, съдържащи се в техните бази данни, и/или е необходимо консултиране на база данни [на Съюза], за да се използват митническите стойности, които се съдържат в нея?
Може ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност не може да се вземат предвид договорните стойности, отнасящи се до сделки на самия заявител за митническо оформяне, макар тези стойности да не са били оспорени нито от националния митнически орган, нито от митническите органи на други държави членки?
Може ли изискването „в същия момент или приблизително в същия момент“, предвидено в член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че съответният период може да се ограничи до период, обхващащ 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/19: Комисия/Обединеното кралство (Lutte contre la fraude à la sous-évaluation), Съдебно решение от 8 март 2022 г.
Спазено ли е правото на защита на Обединеното кралство по време на досъдебната процедура и в производството пред Съда?
Достатъчни ли са фактическите и правните основания за твърдяното нарушение на правото на Съюза в областта на ДДС, по-специално относно митнически режим 42?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност, estoppel и лоялно сътрудничество от страна на Комисията?
Компетентен ли е Съдът да разглежда искане на Комисията да се разпореди на държава членка да внесе собствени ресурси в определен размер в рамките на производство по член 258 ДФЕС?
Допустима ли е исковата молба за периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, предвид издаването на уведомления C18 Breach?
Изпълнило ли е Обединеното кралство задълженията си за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите, както и задълженията, произтичащи от митническото право на Съюза?
Изпълнило ли е Обединеното кралство задълженията си съгласно законодателството на Съюза в областта на предоставянето на разположение на традиционни собствени ресурси, каквито са митата?
Изпълнило ли е Обединеното кралство задълженията си по правната уредба в областта на ДДС и задълженията за предоставяне на разположение на съответните собствени ресурси?
Изпълнило ли е Обединеното кралство задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/20: Lifosa, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Трябва ли член 29, параграф 1 и член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от [Митническия кодекс на Общността], както и член 70, параграф 1 и член 71, параграф 1, буква д), подточка i) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че договорната стойност трябва да се коригира, за да се включат всички действително направени от […] производителя разходи за транспортирането на стоките до мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза, когато, както в настоящия случай, 1) […] задължението за покриване на тези разходи се поема от […] производителя и 2) тези разходи за транспорт надвишават цената, която е договорена и действително платена […] от вносителя, но 3) цената, която е действително платена […] от вносителя, съответства на реалната стойност на стоките, въпреки че тази цена е недостатъчна за покриване на всички направени от […] производителя разходи за транспорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/19: 5th AVENUE Products Trading, Съдебно решение от 19 ноември 2020 г.
Следва ли член 29, параграф 1 и параграф 3, буква а) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че плащане, извършено през ограничен период от време от купувача на внасяните стоки на продавача в замяна на предоставянето от последния на право на изключителна дистрибуция на тези стоки на дадена територия и изчислено въз основа на реализирания на тази територия оборот, трябва да се включи в митническата стойност на посочените стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.