3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-660/22: Ente Cambiano società cooperativa per azioni, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Допускат ли член 63 и сл. ДФЕС, както и членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС национални разпоредби, които като член 2, параграфи 3 ter и 3 quater от [Декрет-закон № 18/2016] обвързват с плащането на сума, равняваща се на 20 % от нетното имущество към 31 декември 2015 г., възможността кооперативните кредитни банки с нетно имущество над 200 милиона евро към 31 декември 2015 г., вместо да се присъединят към група, да прехвърлят банковата дейност на акционерно дружество, включително новоучредено, получило лиценз да извършва банковата дейност, като изменят устава си, за да изключат извършването на банкова дейност и същевременно да запазят клаузите за взаимопомощ, предвидени в член 2514 от Гражданския кодекс, и да осигурят на акционерите услуги, предназначени за поддържане на отношенията с акционерното дружество получател, услуги за обучение и информиране по въпросите на спестяванията и услуги за насърчаване на програми за подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/23: Getin Noble Bank, Определение от 20 февруари 2024 г.
Попада ли спорът по главното дело в обхвата на член 70, параграф 1 от Директива 2014/59, като се има предвид, че искането не е подадено в определения от директивата период и не се отнася до обезпечителна мярка, свързана с обезпечение?
Притежава ли RF качеството на „обезпечен кредитор“ по смисъла на член 70, параграф 1 от Директива 2014/59, като потребител, който е предявил иск за установяване на нищожност на договор за ипотечен кредит?
Има ли отношение преюдициалният въпрос, свързан с тълкуването на член 70, параграф 1 от Директива 2014/59, към предмета на спора по главното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/23: Witon, Определение от 19 февруари 2024 г.
Необходимо ли е съществуването на реален и текущ спор пред националния съд за допустимостта на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли националният съд да отправи преюдициално запитване, когато повдигнатите въпроси са хипотетични и не са свързани с конкретни обстоятелства по висящото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Трябва ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че дадено лице може да се счита за окончателно оправдано по смисъла на този член 50 вследствие на постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокуратура, без да е разгледано правното положение на това лице като носещо наказателна отговорност за деянието, съставляващо преследваното престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Съдебно решение от 9 януари 2024 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/23: Bravchev, Определение от 9 януари 2024 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулиране на преюдициално запитване до Съда на ЕС, по-специално относно представяне на фактическа обстановка, национална правна уредба и връзката им с правото на Съюза?
В каква степен липсата на информация относно националната правна уредба и причините за искане на тълкуване на разпоредби от правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?
Попада ли тълкуването на понятието „конфликт на интереси“ в компетентността на Съда на ЕС, когато то не е уредено в правото на Съюза, а само в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/23: Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/23: BUL INS, Определение от 9 януари 2024 г.
Ясно ли е установена връзката между член 13 от Директива 2009/103, член 38 от Хартата и приложимото национално законодателство, така че да се прецени необходимостта от преюдициално тълкуване?
Обхваща ли член 13 от Директива 2009/103 регресните искове на застрахователите срещу виновния водач или се отнася само до ограниченията на застрахователното покритие спрямо трети лица?
Следва ли националното законодателство да се преценява от гледна точка на Хартата, при положение че не е ясно дали в случая се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.