3.04.01.02 - Незадължително препращане и задължително препращане
Незадължително препращане и задължително препращане
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС ограничаването на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, когато не се взема предвид данъчното облагане на печалбата, реализирана от чуждестранни непреки дъщерни дружества?
Съответстват ли на принципите на равностойност и ефективност изискванията за доказване, наложени от френските органи при възстановяване на неправомерно събрана удръжка върху доходите от капитали?
Допустимо ли е ограничаването на размера на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали до една трета от сумата на разпределените дивиденти?
Нарушено ли е задължението на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправи преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС, преди да тълкува правото на Съюза по спорен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на ЕС да се тълкува в смисъл, че не съществува безусловно задължение за юрисдикция, която се произнася като последна съдебна инстанция, да отправи преюдициално запитване по въпрос относно тълкуването на европейското право, ако в хода на същото съдебно производство Конституционният съд е преценил конституционосъобразността на националната правна уредба, като по същество е използвал същите нормативни параметри като тези, чието тълкуване се иска от Съда, макар те да са формално различни, тъй като се съдържат в разпоредби на Конституцията, а не на европейските Договори?
Допускат ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципът на оправданите правни очаквания национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли с оглед на прилагането на съдебната практика, развита от Съда по делата Köbler (решение от 30 септември 2003 г., С‑224/01, EU:C:2003:513) и Traghetti del Mediterraneo (решение от 13 юни 2006 г., С‑173/03, EU:C:2006:391), относно отговорността на държавата за опорочени от грешки действия на юрисдикции, свързани с нарушение на правото на Съюза, за действаща като последна инстанция юрисдикция да се счита юрисдикция, чието решение не е било проверено в рамките на касационно обжалване, тъй като в приложение на разпоредба на националното процесуално право е налице необорима презумпция, че касаторът, който е подал писмено становище в рамките на производството по касационно обжалване, е оттеглил касационната жалба?
Съвместимо ли е с член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отхвърлянето от страна на национална юрисдикция, която по силата на тази разпоредба от Договора е задължена да отправи преюдициално запитване до Съда, на искане за отправяне на преюдициално запитване единствено поради това че искането е било формулирано в писмено становище, което съгласно приложимото процесуално право не следва да бъде взето предвид поради несвоевременното му подаване?
Следва ли в хипотезата, при която най-висшестоящата юрисдикция за разглеждане на спорове по общия ред не разгледа искане за отправяне на преюдициално запитване, да се приеме, че е налице нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тази юрисдикция отхвърля искането единствено с мотива, че въпросът няма да бъде отправен, „[т]ъй като доводите са недопустими на основание, присъщо на производството пред Hof?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
С оглед на член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 във връзка с членове 1 и 2 от Директива 2009/22 може ли прилагането в договори с общи условия на разпоредби с еднакво съдържание като някои разпоредби, обявени за недопустими с влязло в сила съдебно решение и вписани в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия, да се приеме — по отношение на друг търговец, който не е участвал в производството, приключило с вписването на разпоредбата в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия — за неправомерно действие, което от гледна точка на националното право представлява практика в нарушение на колективните интереси на потребителите и е основание за налагане на имуществена санкция в национално административно производство?
С оглед на член 267, трета алинея [ДФЕС] кой национален съд е юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право — второинстанционният съд, чиито решения по въззивни жалби подлежат на касационно обжалване като предвиденото в полския Граждански процесуален кодекс, или пък Sąd Najwyższy (Върховният съд), който е компетентен да се произнесе по касационната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли във всички случаи националният съд, който по принцип е компетентен да прилага правото на Съюза, да сезира Съда с преюдициално запитване, за да прецени последният дали следва временно да се оставят в сила разпоредбите, за които националният съд е приел, че са в противоречие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този първи въпрос, би ли било оправдано от императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, евентуалното решение на Conseil d’État [Държавният съвет] да запази в сила до 1 януари 2016 г. действието на приетите от него за незаконосъобразни разпоредби на член 1 от [Декрет № 2012‑616]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
В случай на постановяване на неприсъствено решение (в отсъствие на страната), с което отсъстващата страна е осъдена, без при това изрично да е признала правото по какъвто и да било начин,
следва ли да се приеме, че националното право определя дали такова процесуално поведение е равнозначно на неоспорване по смисъла на Регламент № 805/2004, доколкото съгласно националното право е възможно да се достигне до отричане на безспорния характер на вземането
или
неприсъственото решение съгласно правото на ЕС самó по себе си предполага неоспорване и следователно Регламент № 805/2004 е приложим, независимо от преценката на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от Регламент № 297/95 да се тълкува в смисъл, че по отношение на промените на разрешения за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични промени, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една-единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направена промяна?
При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.